Пол Кристофър - Призракът на Рембранд

— Настоящият правен въпрос касае ваш братовчед по майчина линия, Ваша Светлост, човек на име господин Пиетер Боегарт, живущ на… доста места, но — тук адвокатът погледна отново документите, разлисти ги и продължи: — адресът, посочен тук, е Мейфеър, Саут стрийт №511, апартамент 9.

— Той изчезна, доколкото си спомням — каза Били.

Талкингхорн кимна.

— Така беше. Точно преди дванайсет месеца. Някъде в Далечния изток, Сарауак или Бруней, или нещо такова. — Талкингхорн дръпна едно чекмедже и извади цветна фотография. Приличаше на уголемена паспортна снимка и показваше мъж на средна възраст с тясно лице, оредяваща червена коса и внушителна брада. Приличаше на викинг.

— Падаше си по приключенията — добави Били.

— Може и така да се опишат склонностите му — измърмори адвокатът по начин, който ясно намекваше, че лично той би ги описал другояче. — Така или иначе, господин Боегарт остави инструкции, които да бъдат изпълнени, в случай че не се върне в Лондон до една година или не се свърже междувременно с мен, за да нареди друго. Същите инструкции следваше да бъдат изпълнени в случай на насилствена смърт. Годината изтече миналата сряда.

— На колко години е бил този… е този Боегарт? — попита Фин.

— Господин Боегарт е на петдесет и осем години, или е бил на толкова към трето число на този месец.

— И какво общо има това с мен?

Старецът подреди купчината документи пред себе си. Устните му изтъняха още, челото му се навъси допълнително. Посегна към поставката за лули, избра си една от корен на изтравниче и я напълни с тютюн от буркана. Бръкна в джобчето на сакото си, извади обикновена клечка за кибрит и я драсна в пожълтелия нокът на палеца си. Всмукна дълбоко няколко пъти да разпали лулата и стаята се изпълни с ароматен дим.

Извади лулата от устата си и се закашля. После каза:

— Ако съм разбрал правилно, господин Боегарт е имал интимни отношения с вашата майка в продължение на години. — Талкингхорн се изкашля отново, този път повече от неудобство, отколкото от дима. — Господин Боегарт смяташе, че има вероятност той да е вашият биологичен баща — изстреля и се облегна назад.

— Какво? — изуми се Фин.

— Мили боже! — възкликна Били.

— Хм — изсумтя старият адвокат, без да вади лулата от устата си.

— Нищо не разбирам — поде Фин изумено. — Това е някаква глупост. Баща ми се казваше Лиман Андрю Райън, доктор по археология и преподавател в университета в Охайо.

Талкингхорн разлисти отново документите, като си мърмореше под нос. След малко вдигна поглед и кимна.

— Да, ето го — каза той. — Според моята информация баща ви е бил хоноруван преподавател в кеймбриджкия Магдален Колидж, където е учил като студент на младини.

— Точно така. Бил е там по време на Втората световна. А през шейсетте са го поканили да чете лекции.

— През шестдесет и девета, ако трябва да сме точни — подчерта Талкингхорн. — Преподавал там десет години, с прекъсвания заради разкопки. Върнал се в университета в Охайо през лятото на седемдесет и девета, за да оглави факултета им по археология.

Фин кимна.

— Майка ми е искала да се родя в Щатите.

— Мда, наистина — измърмори Талкингхорн. — Така или иначе, Пиетер Боегарт следвал археология в Магдален Колидж от 1970 до 1973. Лиман Райън бил негов преподавател и научен ръководител. От 1973 до юни 1979 господин Боегарт бил асистент на баща ви, участвал и в няколко негови разкопки в Централна Америка.

— Познавал е баща ми. Това още не значи, че е бил любовник на майка ми.

— Да — съгласи се Талкингхорн. Остави лулата и отвори централното чекмедже на бюрото си. Извади малък пакет писма, стегнати с широк гумен ластик. Писмата изглеждаха стари. Пликовете бяха бледозелени, любимият цвят на майка й. — Ето тези доказват, че Пиетер Боегарт е бил любовник на майка ви. — И бутна пакетчето към нея с костеливия си пръст.

Фин изгледа подозрително писмата.

— Какви са тези писма?

— Любовни. Интимна кореспонденция. От майка ви до господин Боегарт. Имат си дати и са доста еднозначни, боя се.

— Чели сте ги?

— Господин Боегарт настоя, когато изразих загриженост във връзка с молбата му.

— И защо сте изразили загриженост? — попита кисело Фин, която още не можеше да отдели поглед от писмата.

— Госпожице Райън, Пиетер Боегарт е основен наследник на една от най-големите корабоплавателни компании в световен мащаб. В интерес на истината, „Нидерландс-Боегарт“ е най-голямата транспортна корпорация в света. Става дума за огромно богатство. И подобен въпрос за недоказано бащинство е сериозен правен проблем. Като нищо може да се окажете прът в колелата.