Пол Кристофър - Призракът на Рембранд

— Нямам идея.

— Има един филм, „Нос Страх“. Него гледали ли сте?

— Естествено. Робърт де Ниро и Ник Нолти.

— Грегъри Пек и Робърт Мичъм, в интерес на истината, но това е друга история. — Пилгрим смръщи чело. — Сценарият за филма е по книга на Джон Д. Макдоналд. Негови са и романите за Травис Магий, цели двайсет и един на брой, всеки с някакъв цвят в заглавието — „По-тъмно от янтар“, „Зеленият косач“, „Тъмносиньо сбогуване“.

— И Магий е живял на своята лодка, която се казвала „Продъненият флош“.

— Да. Лодка къща. Хелинг F18, Баия Дел Мар, Форт Лодърдейл.

— И вие ли живеете в лодка къща?

— Не. „Хаут Бей“ 40 с триъгълни платна. Модел от южноафриканския период, преди „Дикс“ да се преместят във Вирджиния.

Фин нямаше идея за какво говори, но й беше приятно да го слуша.

— Този Травис Магий е литературен герой, нали?

— Да.

— Явно познавате историята в детайли.

— Травис Магий е бивш футболист с травма на коляното, който зарязва спорта и се хваща с детективска работа — намира открадната собственост и спасява девици в беда. Нещо средно между Робин Худ и Филип Марлоу. Архетип на симпатичния негодник в американската литература. Мъжкарят, на когото всеки янки с гореща кръв тайничко иска да прилича. Идеалът на списание „Плейбой“.

— Точно мъжкаря, когото всяко американско момиче с гореща кръв би мразило и в червата — каза Фин и се засмя.

— Сигурно — въздъхна Пилгрим. — Но за времето си е бил голяма работа и влиянието му върху културната традиция не е за подценяване. Бил е нещо като Дейви Крокет, Джон Уейн, Хък Фин и Том Сойер в едно. Последният велик американски приключенец, първият велик американски антигерой. — Пилгрим се изчерви отново. — Простете за лекцията, поувлякох се.

— Може би все пак е трябвало да станете учител — подхвърли Фин.

— Мили боже, каква ужасна идея! — възкликна Пилгрим. — Всичките онези деца със сополиви носове и електронни игри в раниците. Система за полудяване, откъдето и да я погледнеш. — Той стана. — Боя се, че отнех твърде много от времето ви, госпожице Райън. Моля да ме извините.

— Беше ми приятно, господин Пилгрим. Всъщност прекарах най-приятните десетина минути за днес, честно казано. — Изправи се и му подаде опакованата картина.

Стиснаха си ръцете. Ръкостискането му беше топло и силно, но без излишна мачовщина. Имаше мазоли. Ръце на човек, който си изкарва хляба с физически труд. Хареса й. Целият Били Пилгрим й харесваше. Зачуди се дали няма да го подплаши, ако го покани да пийнат по нещо или друго от този род. Не я биваше много по тази част.

— Благодаря за времето, което ми отделихте, госпожице Райън. Бяхте много любезна. — Пристъпяше от крак на крак като притеснен юноша.

— Няма проблем, наистина. И по-добре ми викайте Фин. Госпожица Райън звучи като учителка в детска градина.

— Е, от вас децата биха научили всичко за господин Ян Стеен — изтъкна Били.

— Да, а после ще трябва да им бърша сополивите носове.

— Ужас. — Той разкриви подобаващо лице, после се усмихна, лицето му грейна, а очите му заискриха.

— Е, обратно на „Продъненият флош“? — стреля напосоки тя, с чувството, че се излага като последната глупачка.

— Не още. Имам апартамент в града. И среща в Ситито утре. Адвокати и такива неща. Опитвам се да продам един малък крайбрежен имот в Корнуол. — Първо картината, а сега и къща. Да не би да се канеше да заминава за някъде?

— Вила? — попита Фин.

Били кимна.

— Нещо такова.

— На почивка ли отивате?

— Малко пътешествие по-скоро.

— Да се махнете от дъжда?

— Дай боже.

— Някъде конкретно или?…

— Още не съм решил.

— Какво би направил Травис Магий при тези обстоятелства?

— Би си забъркал едно мартини и би поговорил с Мейър.

— Мейър?

— Приятелят му със сходна философия няколко хелинга по-нататък в Баия дел Мар. Неговата лодка се казва „Джон Мейнард Кейнс“.

— Сигурно е нещо като икономист.

— Нещо такова, да. Макар че този въпрос не се изяснява в книгите.

— Някой от Уолстрийт?

— Да, бивш.

С това остъргаха докрай запасите си от реплики.

— Е… — проточи той.

— Е… — въздъхна тя. — Беше ми много приятно да се запознаем, наистина. Може би пак ще се видим. — Последен шанс. Ако хубавецът не захапеше стръвта, всичко щеше да свърши, преди да е започнало.

— Надявам се. — Любезна и малко срамежлива усмивка, после той се обърна и изчезна.

Фин се тръсна на стола си. Английският Травис Магий току-що беше пришпорил коня си към дъждовния залез. Като капак на всичко след десетина минути Рони цъфна на прага й. Изглеждаше досущ като зубрача от началното й училище Артър Бийндокър, когато получеше астматичен пристъп. Над възела на скъпарската му вратовръзка лицето му беше червено като домат, очите му се кокореха, а вената на слепоочието му пулсираше страховито.