Пол Кристофър - Призракът на Рембранд

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Кристофър - Призракът на Рембранд» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Призракът на Рембранд: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Призракът на Рембранд»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Младата археоложка Фин Райън се отегчава като служител в лондонска аукционна къща, когато късметът й се усмихва в лицето на неочаквано наследство, завещано й от човек, когото не познава. Заедно с другия наследник според завещанието — красив благородник на име Били Пилгрим — тя влиза във владение на къща в Амстердам, товарен кораб в крайбрежните води на Борнео и един на пръв поглед фалшив Рембранд.
Но зад фалшивото платно се крие истински портрет на холандския майстор, който на свой ред крие следа към една стара мистерия. Фин и Били не са единствените, които знаят какво е заложено на карта… и какво чака на дъното на Южния Пасифик. Преследвани от безмилостни съперници, Фин и Били поемат по следите на забравено съкровище, което може да промени живота им завинаги… или да му сложи преждевременно край.

Призракът на Рембранд — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Призракът на Рембранд», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Вече беше осем сутринта и след цял час в претоплените возила на лондонския градски транспорт в душната компания на другите претоплени пътници Фин Райън не беше в добро настроение. Настроението й не се подобри и от гледката на Отвратния Роналд, застанал пред орнаментираното писалище в стил Луи XV, което служеше за рецепция, и потънал в сладък разговор с Дорис Бойната брадва, която беше първата отбранителна линия пред всеки, дръзнал да навлезе в свещената земя на „Мейсън-Гудуин“.

Истинското име на Отвратния Роналд беше Роналд Ейдриън Депейни-Котръл, познат повече като Рони, а понякога и зад гърба му — като Лейди Рон. По собствените му думи Рони имал кръвно родство с кралицата, макар че така и не успяваше да обясни точно по каква линия. Имаше силен оксфордски акцент, магистърска степен по нещо, за което никога не говореше, изтъняваща черна коса, вечно влажни устни и интелигентни тъмни очи, които шареха постоянно. Имаше от онези кльощави телесни конструкции с халтави стави, които са създадени сякаш за скечовете на Монти Пайтън, но този му комичен вид а ла Джон Клийз или Икабод Крейн се смекчаваше от скъпите мокасини от телешки бокс, още по-скъпия раиран костюм и тъмносинята копринена вратовръзка с миниатюрни коронки като пореден намек за кръвни връзки с кралското семейство, за каквито, според Фин, Отвратния Роналд можеше само да си мечтае.

Рони и Дорис погледнаха към нея, и двамата с известно раздразнение, сякаш се е натрапила безсрамно, прекъсвайки интимен и важен разговор. Фин моментално се притесни, което беше и целта на занятието, а притеснението й също толкова моментално се изроди в негодувание. Снобизмът, който цареше в „Мейсън-Гудуин“, и вкоренената аристократична арогантност на англичаните започваха да й лазят жестоко по нервите.

— А, госпожице Райън, идвате на работа, виждам — каза Рони, сякаш беше закъсняла с половин час, което не беше вярно.

— А, господин Депейни-Котръл — отвърна тя с доза сух лед в тона си и с тежко ударение на „господин“, знаейки колко копнее Отвратния Роналд за нещо по така, нещо като „ваша светлост“, или „бароне“ или „милорд“ или дори нищо и никаквото „сър“. Мечтай си, помисли си Фин.

— Човек трябва да си закусва у дома си, госпожице Райън, а не да ръси трохи по бюрото си в офиса си.

Фин се зачуди колко ли „си“-та може да употреби Рони в едно изречение. Този тип наистина я дразнеше.

— Не и когато човек трябва да включва в сметката си едночасовото си пътуване с лондонския градски транспорт — отвърна Фин.

— Туутинг, нали? Степни?

— Крауч Енд.

— Крауч Енд. Мда. — Рони, разбира се, живееше в къща на Чейни Уок, обитавана някога от американския художник Джеймс Макнийл Уислър и неговата изтъкната майка, както пишеше на паметната плоча.

— Мда, наистина — каза Фин. Удостои Рони с най-неискрената си усмивка и му обърна гръб. Стигаше й толкова контакт с шефа за тази сутрин. Нищо чудно сметаната в изстиващото й кафе да се беше пресякла.

— И внимавайте с трохите, госпожице Райън! — извика след нея Рони, докато тя се качваше по стълбите към горния етаж.

— Добре! — извика на свой ред тя, без да се обръща. — Тъпанар — измърмори под нос. Стигна площадката и тръгна по коридора към офиса си.

2.

Офисът на Фин беше по-скоро килер, един от многото подобни в задната, лишена от прозорци част на зайчарника от стаи и коридори, заемащ втория етаж на „Мейсън-Гудуин“. Но понеже бяха в Англия, не се казваше втори етаж, а първи етаж, а първият етаж се казваше приземен етаж, което звучеше логично, но въпреки това дразнеше. Да живееш в Англия понякога беше като да живееш в страница от „Алиса в страната на чудесата“ и това май също беше логично, защото Луис Карол не беше истинското име на писателя, а той не е бил наистина писател. Бил е англикански пастор и преподавател по математика в Оксфорд.

Англия беше странно място, пълно със странни хора. Според майка й, покойница от няма и година, Англия и Европа като цяло страдали от товара на твърде много история. Както се изразяваше тя: „Това ги прави малко нещо ексцентрични, скъпа. Склонни са да усложняват максимално нещата — всичко, от хората до порнографията. Цивилизационен проблем“. За порнографията Фин не знаеше много — информацията й се изчерпваше с обявите за платена любов с разнообразни специалитети, разлепени из всички телефонни будки — но онова за ексцентричните хора си беше съвсем вярно. Стигна до офиса си, изгълта кафето, изяде си кексчето и се постара да забрави за Рони и за всичко, което той символизираше, като за целта се зарови в работа.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Призракът на Рембранд»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Призракът на Рембранд» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Йордан Йовков
libcat.ru: книга без обложки
Кристофър Райд
Даниъл Силва - Аферата Рембранд
Даниъл Силва
Кристофър Паолини - Наследството
Кристофър Паолини
Кристофър Паолини - Първородният
Кристофър Паолини
Кристофър Райх - Правилата на измамата
Кристофър Райх
Пол Кристофер - Призрак Рембрандта
Пол Кристофер
Кристофър Прийст - Престиж
Кристофър Прийст
Отзывы о книге «Призракът на Рембранд»

Обсуждение, отзывы о книге «Призракът на Рембранд» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x