Пол Кристофър - Призракът на Рембранд

На горния етаж се намираше отделът за проучвания, където двайсетина млади мъже и жени удостоверяваха произхода на търгуваното изкуство, пак там бяха и миниатюрните офиси, където Фин и още дузина млади жени като нея от отдела за връзки с клиентите висяха по цял ден на телефоните и проверяваха дали евентуалните чуждестранни купувачи са се настанили успешно в хотела си и дали са си получили каталозите. От време на време им се случваше да зърнат за кратко някое произведение на изкуството, донесено за оценка, но и тогава работата им беше да отпратят набързо клиента или да го насочат незабавно към някой от експертите на третия етаж, където всички имаха имена от сорта на Филода, Феликс, Алистер — и дори един Джемима — и дипломи от места като Сейнт Едмънд Хол в Оксфорд или Тринити Колидж в Кеймбридж. Четвъртият, петият и шестият етаж приютяваха не така лъскавата част на фирмената дейност, а именно — почистването, реставрирането, рамкирането и складирането на наличностите.

Както Фин скоро си даде сметка, бяха я наели в отдела за работа с клиенти, за да се оправя с американските купувачи, на които Лондон често опъваше нервите и които се радваха да чуят познат говор от Средния запад. Освен това притежаваше и другото задължително качество за работата в този отдел — беше зашеметяващо красива. Стройната й фигура, зеленооката й ирландска хубост и дългата червена коса изглежда бяха далеч по-важни от познанията й върху изкуството или образованието й в тази област. Фактът, че имаше бакалавърска степен по антропология и магистърска по история на изкуството от Нюйоркския университет, като и едногодишна специализация във Флоренция, като че ли не се броеше за нищо. Фин беше просто декоративен придатък към една добре смазана машина, която прибираше от продавача двайсетина процента комисиона върху окончателната цена на всяко произведение на изкуството и още двайсетина от новия му собственик.

Така например, картина на Жан Дюбюфе, масло и емайл върху платно, шейсет и един на деветдесет и два сантиметра, продадена на цена от 111 000 американски долара, би струвала на купувача сто и четиридесет хиляди заради комисионата на „Мейсън-Гудуин“, което от своя страна би повишило до двайсет и осем хиляди разноските на продавача, защото таксата на „Мейсън-Гудуин“ се определяше на база брутна стойност на сделката. С други думи, „Мейсън-Гудуин“ печелеше общо петдесет и шест хиляди долара срещу простата услуга да запознае продавача с купувача, което беше половината, че и отгоре, от тръжната цена. Да не споменаваме приходите от продажба на каталози, чието публикуване беше сладък бизнес само по себе си. Все едно да продаваш на някого собствения му списък с покупки, плюс още по̀ черноборсаджийския номер с разпращането на предварителни копия за „специални клиенти“ — под „специален“ се разбираше всеки, който е проявил охота да заплати отгоре срещу привилегията да получи каталог две седмици преди всички останали.

А после идваше ред на сложната еквилибристика, която е в центъра на този род дейност — тънкия и ултра хитър трик да убедиш продавача, че въпросното произведение на изкуството повече не му трябва, и купувача — че трябва да се сдобие с него на всяка цена. Колкото по-висока, толкова по-добре.

Ако и двете страни останат с убеждението, че нуждите им са били задоволени, то след време е твърде вероятно да сменят ролите си — купувачът да стане продавач, продавачът — купувач, и така да се завъртят в един танц, който може да продължи до живот, а понякога и по-дълго, а въпросното произведение на изкуството да пътува през списъка с клиенти и контакти на „Мейсън-Гудуин“ и да снася редовно комисиони.

Отвратния Роналд се хвалеше, че откакто работи за „Мейсън-Гудуин“ е продал един и същи изгрев на Търнър единайсет пъти и е изкарал повече от един милион лири за фирмата от комисионите. С други думи, всичко беше една голяма измама. За последната година Фин беше научила, че в света на изкуството художникът и картината са само стока като портокаловия сок или захарното цвекло и че пазарът на изкуство, също като фондовия пазар, е феномен, чието съдържание и интегритет не надвишава съдържанието и интегритета на обикновената пръдня, както обичаше да казва баща й. Така де.

Фин взе яркочервения двуетажен автобус до станция Юстън, оттам се прехвърли на метрото и слезе на Грийн Парк. Продължи пешком под отвратителния дъжд до Албъмарл стрийт, после си купи най-голямата възможна чаша кафе и едно кексче с боровинки. Понесла закуската си, Фин пое на зигзаг по тесните улички към седалището на „Мейсън-Гудуин“, изтръска добре чадъра си и го сгъна, преди да е влязла през остъклените врати с меден обков и да е стъпила на ориенталските килими в кървавочервено и черно, с които беше застлан полираният паркет на приемната с дъбова ламперия.