Пол Кристофър - Призракът на Рембранд

Фин се усмихна. Не знаеше какво друго да направи.

— С какво мога да ви помогна?

— Нося тази картина — каза той и й подаде пакета.

Гласът му беше чиста проба оксфордски — истински оксфордски, а не комичната имитация а ла „горещ картоф в устата“ на Лейди Рон. Пакетът беше продълговат, трийсет и шест на четиридесет и осем, точно като повечето картини на Ян Стеен. Мъжът го постави внимателно на бюрото.

— Седнете, моля — покани го Фин и махна към единствения свободен стол в стаята. — Казвам се Фин Райън, между другото.

— Уилям Пилгрим — представи се той. — Били. Вие сте американка.

— Кълъмбъс, Охайо.

— „Сбогом, Кълъмбъс“.

— Филип Рот.

— Първата му книга.

— Али Макгро и Ричард Бенджамин в холивудската версия. Майка ми ме накара да го гледам по телевизията.

— Е — усмихна се Били Пилгрим. — Май изчерпахме тази тема за разговор.

— Картината — напомни Фин.

— Картината — повтори той и кимна.

Фин разви пакета. Масло върху платно, без рамка, платното опънато върху скована основа с ръждясали телчета. И тази картина изобразяваше селска сцена — половин дузина мъже, които седят на пейка под дърво и пият бира. Характерна за художника тема. Подписът в долния ъгъл се състоеше от сбити инициали — ЯХС — Ян Хавиксзоон Стеен.

— Много хубаво — каза Фин. Хубаво, но само толкова.

— Не е на Ян Стеен — уточни Пилгрим, разчел правилно тона й.

— Така ми се струва, да — кимна Фин.

— Защо? Предава се в семейството ми от поколения. Още от холандските ни предци. Винаги сме смятали, че е на Ян Стеен.

— Неговите картини с тези размери са рисувани върху дъбов панел — обясни Фин. — А ако все пак я е нарисувал на платно, то щеше да е залепено за основата или прикрепено с кабарчета. А и за три столетия със сигурност биха добавили подплата и биха я опънали отново.

— О, боже.

— А и подписът не е както трябва. Той е подписвал картините си с „Я. Стеен“, не с инициалите си. Ако не друго, знае се, че е мразил името Хавиксзоон. Но има и добра новина — добави Фин.

— Така ли?

— Ако имате късмет, може да се окаже Кийтинг.

— Кийтинг?

— Том Кийтинг. Известен британски фалшификатор от периода след Втората световна война. Холандските майстори му били нещо като специалност.

— Но не би донесла колкото ако беше на Ян Стеен.

— Ни най-малко, съжалявам.

— Явно знаете доста за тези неща — отбеляза Пилгрим. В тона му нямаше обвинителна нотка, само любопитство.

Фин сви рамене.

— Имам две магистратури по изящни изкуства. Холандски златен век и ренесансови художници. А един от преподавателите ми защити докторска дисертация върху Ян Стеен.

— Няма отърване от Стеен, с други думи — подхвърли Пилгрим с усмивка.

Фин се засмя.

— Нещо такова.

Били Пилгрим като че ли добре понасяше обезсърчаващата новина.

Фин се зае да опакова отново малката картина.

— Мога да ви дам един номер в института „Кортолд“. Ако решите, там ще ви кажат дали картината е на Том Кийтинг.

Пилгрим се замисли, после поклати глава.

— Не, няма нужда, госпожице Райън. Картината ми харесва и щом няма да донесе много пари, по-добре да я задържа. Ще я окача в салона.

— Салонът ли? — попита Фин. Не приличаше на фризьор, но може би имаше предвид нещо друго. В Англия говореха английски, а не американски.

— Живея на лодка — обясни русият красавец. — „Продъненият флош“.

— Странно име — отбеляза Фин, докато стягаше канапа около пакета. — Да нямате пробойни в корпуса?

Беше ред на Били Пилгрим да се разсмее.

— Не, това е термин от покера — каза той.

Фин кимна.

— Като флош роял.

— Продънен флош е, когато си събрал десетка, вале, дама и поп, но асото така и не ти е дошло. В моя случай е и литературен термин. Така се казва лодката на Травис Магий от поредицата на Джон Д. Макдоналд. Всъщност, дисертацията ми беше върху този писател.

— Имате предвид докторска дисертация?

— Точно така. — Пилгрим се изчерви от неудобство. — То, моето, си беше направо подвиг. Първо специализирах френска литература, после записах магистратура по испанска литература, а за докторската си дисертация се спрях на модерен автор. — Изсумтя тихо. — Не е от голяма полза, като си помислиш. Смятах да се хвана с преподаване, но после реших, че не ми е по сърце, за разлика от лодките и… ето докъде я докарах.

Фин си даде сметка, че са изчерпали до дъно деловата част от разговора, а на нея все още й се говори с този тип.

— Кой е Травис Магий?

— Мили боже! — възкликна Били. — Та вие сте американка! Все едно да не сте чували никога за Джон Уейн. — Замълча, като я гледаше изпитателно, после попита: — Наистина ли не знаете?