Фин се усмихна. Не знаеше какво друго да направи.
— С какво мога да ви помогна?
— Нося тази картина — каза той и й подаде пакета.
Гласът му беше чиста проба оксфордски — истински оксфордски, а не комичната имитация а ла „горещ картоф в устата“ на Лейди Рон. Пакетът беше продълговат, трийсет и шест на четиридесет и осем, точно като повечето картини на Ян Стеен. Мъжът го постави внимателно на бюрото.
— Седнете, моля — покани го Фин и махна към единствения свободен стол в стаята. — Казвам се Фин Райън, между другото.
— Уилям Пилгрим — представи се той. — Били. Вие сте американка.
— Кълъмбъс, Охайо.
— „Сбогом, Кълъмбъс“.
— Филип Рот.
— Първата му книга.
— Али Макгро и Ричард Бенджамин в холивудската версия. Майка ми ме накара да го гледам по телевизията.
— Е — усмихна се Били Пилгрим. — Май изчерпахме тази тема за разговор.
— Картината — напомни Фин.
— Картината — повтори той и кимна.
Фин разви пакета. Масло върху платно, без рамка, платното опънато върху скована основа с ръждясали телчета. И тази картина изобразяваше селска сцена — половин дузина мъже, които седят на пейка под дърво и пият бира. Характерна за художника тема. Подписът в долния ъгъл се състоеше от сбити инициали — ЯХС — Ян Хавиксзоон Стеен.
— Много хубаво — каза Фин. Хубаво, но само толкова.
— Не е на Ян Стеен — уточни Пилгрим, разчел правилно тона й.
— Така ми се струва, да — кимна Фин.
— Защо? Предава се в семейството ми от поколения. Още от холандските ни предци. Винаги сме смятали, че е на Ян Стеен.
— Неговите картини с тези размери са рисувани върху дъбов панел — обясни Фин. — А ако все пак я е нарисувал на платно, то щеше да е залепено за основата или прикрепено с кабарчета. А и за три столетия със сигурност биха добавили подплата и биха я опънали отново.
— О, боже.
— А и подписът не е както трябва. Той е подписвал картините си с „Я. Стеен“, не с инициалите си. Ако не друго, знае се, че е мразил името Хавиксзоон. Но има и добра новина — добави Фин.
— Така ли?
— Ако имате късмет, може да се окаже Кийтинг.
— Кийтинг?
— Том Кийтинг. Известен британски фалшификатор от периода след Втората световна война. Холандските майстори му били нещо като специалност.
— Но не би донесла колкото ако беше на Ян Стеен.
— Ни най-малко, съжалявам.
— Явно знаете доста за тези неща — отбеляза Пилгрим. В тона му нямаше обвинителна нотка, само любопитство.
Фин сви рамене.
— Имам две магистратури по изящни изкуства. Холандски златен век и ренесансови художници. А един от преподавателите ми защити докторска дисертация върху Ян Стеен.
— Няма отърване от Стеен, с други думи — подхвърли Пилгрим с усмивка.
Фин се засмя.
— Нещо такова.
Били Пилгрим като че ли добре понасяше обезсърчаващата новина.
Фин се зае да опакова отново малката картина.
— Мога да ви дам един номер в института „Кортолд“. Ако решите, там ще ви кажат дали картината е на Том Кийтинг.
Пилгрим се замисли, после поклати глава.
— Не, няма нужда, госпожице Райън. Картината ми харесва и щом няма да донесе много пари, по-добре да я задържа. Ще я окача в салона.
— Салонът ли? — попита Фин. Не приличаше на фризьор, но може би имаше предвид нещо друго. В Англия говореха английски, а не американски.
— Живея на лодка — обясни русият красавец. — „Продъненият флош“.
— Странно име — отбеляза Фин, докато стягаше канапа около пакета. — Да нямате пробойни в корпуса?
Беше ред на Били Пилгрим да се разсмее.
— Не, това е термин от покера — каза той.
Фин кимна.
— Като флош роял.
— Продънен флош е, когато си събрал десетка, вале, дама и поп, но асото така и не ти е дошло. В моя случай е и литературен термин. Така се казва лодката на Травис Магий от поредицата на Джон Д. Макдоналд. Всъщност, дисертацията ми беше върху този писател.
— Имате предвид докторска дисертация?
— Точно така. — Пилгрим се изчерви от неудобство. — То, моето, си беше направо подвиг. Първо специализирах френска литература, после записах магистратура по испанска литература, а за докторската си дисертация се спрях на модерен автор. — Изсумтя тихо. — Не е от голяма полза, като си помислиш. Смятах да се хвана с преподаване, но после реших, че не ми е по сърце, за разлика от лодките и… ето докъде я докарах.
Фин си даде сметка, че са изчерпали до дъно деловата част от разговора, а на нея все още й се говори с този тип.
— Кой е Травис Магий?
— Мили боже! — възкликна Били. — Та вие сте американка! Все едно да не сте чували никога за Джон Уейн. — Замълча, като я гледаше изпитателно, после попита: — Наистина ли не знаете?
Читать дальше