Джеймс Грейди - Брутално

— Бил е надзирател в затвора, в който… — заекна Кол.

— Брайън Лъстър — промълви тя. — Платих му да подпали пожара, но Лъстър искаше нещо повече от пари. И аз му платих. Позволих му… той ме накара… и всичко заради теб… А на теб не ти пукаше и…

— Но ти не си ми казала нищо! Нямаше да ти дам да…

— Ти изобщо не искаше да знаеш!

„Обикаляй, приближавай се към нея, остави я да насочи вниманието си към Фарън, хвани… О, господи, Лорън, Лорън!“

— Ти си виновен — изсъска тя. — Ти ме направи такава, каквато…

Кол пристъпи още половин крачка към нея.

— И освен това — извика Лорън, — освен това ти имаше своите проклети видения! Своите проклети идеи! И не даваше пукната пара за…

— Не! — прекъсна я Фарън. — Исках да споделиш…

— Да-да! И как да танцувам в рая, след като ме пратиш като твоя курва в ада?

Фарън не каза нищо.

— За последен път… опитах за последен път — каза тя. — Върнах те в леглото си — помниш ли? Далтън каза ли ти?

„Какво? Недей…“

— Парите, които компютърът показа, че съм взела. О, да, правиха ми хистеректомия. След като ми направиха аборта обаче. — Тя се обърна към Кол.

— Плащанията бяха две, Далтън, само че ти изобщо не попита за какво са! Две плащания, две… процедури. След като разбрах, че се е върнал в леглото ми, защото ме е съжалявал, след като ми каза, че не би обременявал никое дете с факта, че…

— Но ти изобщо не си ми казала! — извика Фарън и се извъртя, за да види лицето й. — Изобщо не знаех, че си…

— Проклета да съм, ако ти бях дала нещо повече от плътта си! — Револверът й трепереше. — Аз можех да родя това дете! И после, когато се върнах и… и те откриха инфекцията, която бях получила след аборта, и после ми отнеха всякаква възможност някога да… Ти ми я отне. Ти ми отне и тази последна възможност!… А после… после каза, че ще се откажеш от империята, която строих за теб със собствената си плът и кръв, и… ще я дадеш на… че ще ме купиш с пари, че ще ме направиш просто поредната богата старица без никого и без нищо от онова, което съм градила и което да нарека свое!

— Нямаше нужда да ме убиваш — каза Фарън.

— Но можех. Не можех да те засегна по никакъв друг начин, но това можех да направя. И да спася за себе си поне нещо от онова, което беше мое.

— Върви си, Кол.

— Фарън…

— Той няма да го направи — отвърна Лорън. — Той е също като теб. За него някакво голямо и безсърдечно „то“ е по-важно от жената, която го обича… И която обича той — тихо прибави тя.

Без да престава да обикаля около Фарън, Кол каза:

— Лорън, остави револвера…

— Върви си, Кол! Ти получи своя убиец, а тя е платила твърде…

— Шибани мъже! — извика Лорън. — И двамата продължавате да решавате вместо мен! Вместо мен! Никога вече! — Тя вдигна револвера към Фарън, поклати глава и каза тихо: — Махни се оттук, Далтън. Няма госпожа Кол, няма деца. Махни се оттук.

— Лорън! Недей! Ако ме обичаш…

— Това няма нищо общо с теб! — Револверът й бе насочен в гърдите на Фарън. — Ще докажа, че не се провалям във всичко!

— Ела с мен! — извика Кол.

— Къде?

— Ще останеш жива!

— Преди теб бях мъртва и ти така или иначе ще ме върнеш пак там.

— Ще трябва да те застрелям! — извика Кол. — Това ще разкъса сърцето ми! Ако ме обичаш, моля те, недей!

— Не можеш да ме спреш! Ако ме застреляш, за да ми попречиш, достатъчно близо съм и съм се прицелила в него — пак ще успея да натисна спусъка… Не можеш да ме спреш! Но можеш да си тръгнеш — прибави тя. — Когато се върнеш, всичко ще е свършило. Всичко. И ти ще си в безопасност. Ако останеш, може би ще ми се наложи да застрелям и теб. Имам три патрона. Искам да използвам само два. Върви си. Моля те, върви си. Не можеш да направиш нищо, за да ми попречиш, а каквото и друго да опиташ, ще свърши…

— Наведи се!

Кол трепна. Лорън инстинктивно се наведе и се завъртя, за да погледне зад себе си…

45-калибровият пистолет на Ник гръмна и тежкият куршум отхвърли Лорън назад. Револверът й изстреля един куршум към тръбите. Бликна гейзер пара.

— Не! — изкрещя Кол, докато тя бавно падаше на влажния под.

В понеделник сутринта, девет дни по-късно, първата страница на „Уошингтън Поуст“ отразяваше катастрофа в Африка със снимка на умиращо дете, среща в Европа за постигане на съгласие за преговори, съветник от Белия дом, който срещнал не когото трябва не когато трябва не където трябва и излъгал не както трябва за това, новите убийства във Вашингтон, последния скандал на странна поп звезда, патова ситуация в Конгреса, свързана с жизненоважен закон, и политическите изявления на три много важни личности, и тримата бели, които изразяваха сериозна загриженост за способността на сегашното правителство да изпълни волята на народа.