От мястото си, където стоеше заедно с един униформен вашингтонски полицай и служителка от невъоръжената охрана на „Конститюшън хол“, Сали огледа балкона, търсейки цевта на…
Пийп, пийп, пийп! Телефонът.
— Възможно е да сме открили обекта! — задъхано се обади дежурният агент. — Ще ви докладвам!
Сали затвори телефона. Напрежението й се поотпусна. На сцената Фарън протегна ръка с отворена длан към публиката.
— Днес ни преследват пет убийствени сили. Пет пиявици всеки ден смучат кръвта на Америка: Страх. Отчаяние. Невежество. Бедност. Расизъм. Всяка от тези убийствени сили може да унищожи несъвършената Америка и нейните мечти. Тези пет убийствени сили ни преследват заедно, подсилват се една друга. От океан до океан тяхната ярост подхранва корупция, престъпност, насилие, завист, омраза, самоунищожение, робство, бездушна смърт. Те имат милион лица. Телевизионни реклами за продукти, които обещават щастие, но носят дрънкулки. Пласьори на дрога, които обещават рай и продават на децата ад.
Клетъчният телефон на Сали иззвъня пак.
— Тук командването на операцията. Изпуснахме го. Внимавай.
Стомахът й се обърна. Тя се насили да накара ръката си да престане да трепери.
— Най-силното ни оръжие срещу петте убийствени сили е обичта. Обичта побеждава слугите на смъртта. Милиард долари, похарчени за борба с престъпността със сърце, изпълнено с омраза, са милиард долари, пръснати на вятъра, милиард долара, хвърлени, за да заменим жестоката омраза на престъпниците с нашата. Дори да ги затворим, омразата остава свободна да ни преследва и убива, докато спим.
Телефонът й отново иззвъня.
— Ник е! Ванс е някъде при теб!
— Какво! Как…
— Какво казвам аз няма значение. Важно е какво правим ние. Никой лидер не може да спре тези пет убийствени сили. Най-многото, което може да направи който и да е лидер, е да хвърли светлина върху нас или да запали огън в мрака. Вие, аз и Америка можем да се спасим само един друг: бели, черни, кафяви, червени, жълти, мъже, жени, болни, здрави, стари и млади.
— Слушай! Той е там като Шери, проститутката, която…
— Какво?!
— Тайната на съществуванието е, че всичко, каквото правим, въздейства върху вселената. Ние не можем да контролираме собственото си въздействие. Милиарди пъти ние нямаме никакво оправдание за решенията си. Но знаем, че начинът, по който действаме, придава форма на онова, което правим. Ако служим на петте убийствени сили, те ще управляват живота ни.
— … кожа, боядисана в черно, черна перука. От регистратурата казват, че Шери е взела табелката с името си тази сутрин! Представил се е с шофьорската й книжка. Той е там като делегат! В публиката е! Като чернокожа жена!
— Нека сега ви разкажа за страха.
Дванайсет полицаи се втурнаха през една от вратите в дъното на залата. Забеляза ги първо една, после десет, после стотици жени в залата. Безлик ропот заглуши думите на Фарън.
— Хайде! — извика Сали на ченгето и служителката от охраната, които бяха до нея.
Изтичаха на сцената. Десетки жени бързаха надолу по стълбите от балкона. Две жени на основния етаж се втурнаха към изхода.
Един полицай извика:
— Спрете ги! — Всички наскачаха и се втурнаха да бягат от невидимата опасност.
— Какво правиш? — изкрещя й Фарън.
Изпадналата в паника тълпа чу усилените му по тонколоните думи.
От публиката се разнесе писък. Сали се хвърли между Фарън и човешката маса. Очите й търсеха заплахата, в ръката си стискаше пистолета.
Ревът на тълпата изпълни въздуха. Уплашени лица заприиждаха към сцената. Десетки жени се запрепъваха нагоре по стълбите и се насочиха към изхода, пред който стоеше Сали.
„Притисни Фарън между местното ченге и себе си, издърпай онази идиотка без пистолет и кураж от охраната отзад.“
Видя го в същия миг, в който и жената от охраната с глупавите очила и грозните обеци — изхода от другата страна на сцената.
„Обръч около Фарън — помисли си Сали. — Отведи го натам, завий… Коридор, сандъци с оборудване… накъде води коридорът? Няма значение, пълен е със стотици бягащи хора.“ Жената от охраната натисна някаква врата между сандъците. Тя се отвори: жълти стени, тръби, стоманени стълби към циментов под.
— Давай! — Сали бутна вашингтонското ченге към мазето, после, без да обръща внимание на протестите му, бутна и Фарън след него. Насочи пистолета си към тълпата, отстъпи заднишком през вратата и каза на неспокойната невъоръжена жена: — Затвори!
Обърна се, видя, че Фарън се спуска по стълбите, чу изщракването на стоманената врата. Местният полицай беше на последното стъпа…
Читать дальше