Джеймс Грейди - Брутално

— Само така ще те пусна да тръгнеш.

— Ще си свърша работата.

— По дяволите твоята работа! Убий го и се върни при мен жив!

— Аз не съм… Убивал съм само веднъж и не…

— И той може да те убие само веднъж.

— Сега не мога да умра — отвърна Кол.

— Ще ме закараш ли до щаба ни?

— Това е на Капитолия. Аз отивам в „Конститюшън хол“.

— Няма да ти отнеме много време. Ако ме закараш, обещавам, че няма да карам хората ти пак да ме гледат на кръв.

Кол се усмихна.

— Възпрепятстването на федерален служител по време на изпълнение на служебните му задължения е тежко престъпление.

Тя също се усмихна.

— Твоето изпълнение беше превъзходно.

Ник чуваше чаткането на копитата. Стремително препускане, конски гръб между краката му, облечена в къса рокля и на обувки с платформи, Шери пищи, тича към колата си, куршум прелита като вятър покрай нея, пламнали очи…

— Господине?

— А? — Ник отвори очи.

Над него стоеше един от агентите.

Премигване. „Аз съм в съвещателната стая. Виелица изпълва телевизионния екран.“

— Заспал сте — каза агентът, изключи телевизора и вдигна щорите на прозореца. Отвън нахлу сив ден.

— Колко… — Ник се размърда на дивана. — Колко е часът?

— Девет и трийсет и една — отвърна агентът. — Искате ли кафе?

Ник свали обувките си на пода. Коляното му беше вдървено, вратът му пропукваше. В стаята бе студено, но дрехите му лепнеха от пот.

— Да, имам нужда. Ще сляза долу…

— Аз ще ви донеса. И хавлия за банята. Има няколко чисти униформени потници, ако искате.

— Не е нужно да правите всичко това.

— Моля, моля — каза агентът и сбърчи нос, докато се отдалечаваше от детектива. — За мен е удоволствие.

„Сънят — помисли си Ник. — Какво беше това?“ Цяла нощ бе преглеждал папки в търсене на онова, което усещаше, че е вътре, но не можеше да види. Записът на Шери го привличаше: безброй пъти я беше гледал да върви и да се приближава с колата си към неминуема смърт. Бе заспал на дивана и го събудиха, докато насън се носеше към… към какво?

— Тази сутрин — каза агентът, когато се върна с кафето, — ще го пиете черно.

Горещо, с металически вкус. Кофеинът го разтърси и той премигна и прошепна:

— Къде бихте отседнали, ако сте дошли във Вашингтон, за да убиете някоя важна клечка?

Агентът видя лицето му.

— Какво…

Ник грабна телефона от бюрото и набра номера.

— Отдел „Убийства“, детектив Мицъл.

— Лу, тук е Ник! Бързо: в кой хотел отседна Джон Хинкли, когато дойде да застреля Рейгън?

Миг след като получи отговора, той тръшна обратно слушалката, грабна телефонния указател и откъсна страницата с адреса и телефона на хотела. Агентът извика към колегите си долу:

— Пипнахме го!

На обаждането на Ник отговори служител от рецепцията, който се подчини на заповедта му да се премести на телефон, където никой да не може да го вижда. Докато го направи, Ник каза на агента, който стоеше до него:

— Свържи се с отдела за криминално разследване на Бюрото и се погрижи да им обясниш всичко!

После посочи името на хотела върху откъснатата страница.

— Прати цивилни агенти да покрият този хотел! Бойна група да чака наблизо, но така, че да не се вижда оттам!

Агентът отиде на друг телефон. В съвещателната стая заприиждаха негови колеги.

— Сър — каза служителят от рецепцията в слушалката, — от ФБР вече ни провериха. Никой от гостите ни не отговаря на компютърната рисунка и честно казано, всичко това започва да става голяма…

— Или се подчинявай, или ще те регистрирам в една много голяма килия! — извика Ник.

— Тук отдел за криминално разследване — намеси се трети глас.

— Господине, прочетете на този човек всяко име, регистрирано в хотела ви. „Криминално разследване“, пуснете имената в база данните си, не само във файловете за този случай. Сверете домашните адреси с телефонните компании — не е достатъчно, но направете първо това, и то бързо!

— Ясно.

— Свържете се с мен по основния ни номер, в движение съм! — Ник затвори и грабна спортното си яке и пистолета си.

— Не трябва ли да почакаме… — започна агентът, който го бе събудил.

— Край с чакането! — С болно коляно, болен крак и болезнена жажда той изтича навън.

Телефонираха му в колата на пет пресечки от секретната квартира.

— Получихме съвпадение! — каза агентът от отдела за криминално разследване. — Сам мъж, регистриран като „Рей. Ъ. Джеймс“! Стая 734! Лосанджелиският телефон, който е оставил, е фалшив, дал е депозит в брой и…