Джеймс Грейди - Брутално

Жената от охраната ритна Сали в бъбреците. Главата на агентката се отметна назад — някаква ръка я сграбчи за косата и блъсна лицето й в стената, после я бутна надолу по стълбите към Фарън. Фарън се стовари върху ченгето. Ченгето се обърна…

Жената стреля три пъти в полицая с 25-калибров автоматичен пистолет, скрит в пейджъра й. Първият куршум попадна в бронираната му жилетка. Вторият го уцели по ръката, докато вадеше своя „Глок“. Третият прониза бузата му. Ударът го завъртя. Той се опита да запази равновесие…

Излъскана до блясък обувка събори Фарън на циментовия под. Жената притисна цевта на пейджъра в главата на ченгето и стреля четвърти път.

Фарън се претърколи по цимента, видя, че Сали се гърчи под стълбището, видя мъртвото ченге, видя служителката, видя стичащата се по бузите й, по изкривената перука и по очилата й кръв на полицайката. Тя свали очилата, взе „Глок“-а на убития и каза с мъжки глас:

— Речта ти ми хареса.

Кол изви волана, за да не блъсне някаква тичаща по улицата жена, наби спирачки и паркира до тротоара пред „Конститюшън хол“. От предните врати се изливаше женско множество.

— Стой тук! — извика той на Лорън.

— Не! — Тя изскочи навън и го последва.

От музея се изливаше тълпа жени. Кол си проби път през тях. Зад гърба си чу Лорън:

— Далтън!

Обърна се, видя бялото й лице насред море от гърбове, протегнатата й към него ръка. После тълпата я погълна и тя изчезна.

Потокът избута към Кол три жени, които помагаха на немощна баба. Плътната човешка стена го отнасяше обратно навън. Той видя някаква врата, проби си път към нея, като разблъскваше тичащите жени, и накрая излезе на дървената сцена, с лице към огромната позлатена пещера от страх.

Някаква жена с кафява кожа и жълт костюм профуча покрай него. Пътеките бяха задръстени от други жени. Униформени полицаи се мъчеха да ги успокоят. Ревът от гласове го оглушаваше. Можеше да стреля с „Беретата“ си и да не го чуят на пет метра разстояние.

— Почакайте! — извика той на една четирийсетинагодишна жена, протегна ръка да я спре…

Тя го удари в лицето, спря, отвори уста… и не можа да му каже нищо. Избяга. Онова, от което се страхуваше, потъна в ужаса на онова, което беше извършила.

— Няма нужда да я убиваш! — каза Фарън.

Нещото се обърна от стълбите, където се бе надвесило над сгърченото тяло на Сали. Погледна го с безцветни очи. Перуката му беше накривена, рубиненото червило на устните размазано, бялата униформена риза бе опръскана с кръв. Пейджърът, който плюеше куршуми, бе окачен на колана му, „Глок“-ът, взет от убития полицай, беше в ръката му и сочеше към главата на Сали.

— Тя не те е видяла! — извика Фарън.

— Естествено, че не ме е видяла. — Мъжки глас. — Аз бях невидим.

— Значи не може да те разпознае!

— Толкова ли е ценно? Или може би не?

Фарън облиза устни.

— Ти имаш властта да решиш.

— И това ли е сделката, която можеш да измислиш? Нали си умен.

Фарън не помръдна.

— Ако я убиеш, ще загубиш властта си над нея.

— Това вече е умна приказка — усмихна се Ванс. И насочи пистолета право към Сали…

— Не! — изкрещя Фарън.

Пистолетът се завъртя към Фарън. Нещото се засмя.

— Ясен си!

— Ти искаш само мен! Само мен!

— Грешка, грешка, грешка. Типична грешка. Грешка, грешка. Ха да те видим колко си умен. Убеди ме, че имаме много време заедно, достатъчно време, че тя да поживее още. Може би. Кой знае? Да доживее, за да сложи цветя на ковчега ти!

— Ти командваш времето! — отвърна Фарън.

— Не е зле — каза убиецът. — Не е страхотно, ама… Предполагам, че си под стрес. Обърни се на другата страна.

„Направи го — помисли си Фарън. — Той иска да го видиш как я застрелва. — Чу приглушени звуци. Две изщраквания. Издрънчаване. — Какво…?“

— Обърни се!

Сали бе закопчана за стоманения парапет с ръце на гърба, лицето й почти опираше пода.

— Виж всички тези прекрасни неща, които носеше тя! — Убиецът прибра в джоба си служебната карта на Сали от ФБР и клетъчния й телефон. Пистолетът й бе пъхнат под колана му. — Отстъпи три великански крачки назад.

Пистолетът се люшна към Фарън в мига, в който той покорно отстъпи.

— Аха! Забравих да кажа „моля“. Не се сърдиш, нали? — Ванс се засмя, после се приближи до един дървен шкаф, монтиран на жълтата бетонна стена.

— О, я гледай! — Той взе ролка сребриста лепенка. — Импровизацията е измерение за актьора.

После взе белезниците на убития полицай.

— Хайде сега да видим какво има натам.