Джеймс Грейди - Брутално

— Защо не идваш при мен? — попита тя.

Увиснал, със залепена уста, Фарън се мъчеше да говори с очите си.

— Остави револвера на пода — каза Кол.

— Защо?

— Вече не ти трябва. Права си: всичко свърши.

— Какво искаш да направя? — промълви тя.

— Всичко е наред. Ти си в безопасност. Всичко свърши.

Светлината на лицето й се промени, усмивка докосна устните й.

— Можем ли вече да си вървим?

— Да.

Ръката й с револвера се напрегна.

— Каза, че никога няма да ме лъжеш.

— Дай ми револвера, Лорън.

Но тя го насочи към него.

— Не прави това! Не трябва да правиш това! Има начини…

— Само един начин. — Той вдигна „Беретата“, без да я насочва към нея, но… — Само един начин. Остави го на пода.

— Не! — Стиснала револвера с две ръце, тя се прицели в Кол…

Той вдигна „Беретата“.

— Недей!

— Ти недей! — Сълзи изпълниха очите й. — Ти не можа да го спреш. Не можа да спреш всичко това през тези няколко седмици. Не можа да го спреш, след като аз… след като ние… Той нямаше да „предаде съдбата“. Пратих му съобщение по Интернет, но не можех да го отклоня, разбрах го, когато…

— Взела си револвера, защото си знаела — каза Кол.

— Такъв беше планът. — Горчивината се бореше с мъката и надеждата в гласа й. — Старият план. Щеше да е толкова лесно — да насоча Фарън натам, където го очакваше Ванс, само той, аз и…

— Номер две — каза Кол. — Втората задача на Ванс е била да умре. Щяла си да го убиеш в мига, в който той убие Фарън.

Увиснал на тръбата, Фарън зарита с крака.

— С Осуалд стана — отвърна Лорън. — Маниак, убит преди да проговори. Аз в ролята на свидетелка и ангел отмъстител. Ванс се нуждаеше от славна мисия, за да накара света да го признае. Мисълта, че му остават само две стъпала до славата, му попречи да ме издаде преди…

— Ами Монаха?

Револверът й се люшна.

— Това не трябваше да се случва! Това беше поредното проклето нещо, което стана заради Фарън! Монаха… Измъквах пари, за да ги пратя на Ванс. Монаха ме хвана. Накарах го да седне пред компютъра, за да му покажа, че не съм… Трябваше! Не знаех, че шибаното ФБР вече е провалило всичко!

Тя се разрида. Но дулото на револвера продължаваше да сочи към Кол.

— Можем да го оправим! — промълви Лорън. — Можем да бъдем заедно!

Револверът й сочеше към него, „Беретата“ беше в ръката му…

— Всичко между нас двамата беше лъжа! Ти дойде в апартамента ми, за да ме…

— За да те спася — каза тя. — За да ти попреча да дойдеш тук и да те спася. Ако ме беше оставил, ако ми беше…

— Всичко между нас е лъжа!

— Не, не е. Ти не ме лъжеше. Онова, което върна към живот в мен, не те лъжеше. Иначе сега нямаше да съм тук, иначе вече щеше да си мъртъв и заедно с теб и моето сърце.

На пода около обувките на Кол се разливаше тъмно езеро.

— Знаеш, че е истина — промълви Лорън.

— Няма значение. Има прекалено много въпроси, които чакат отговор.

— Ако Ванс беше убил Фарън, всички въпроси щяха да получат отговорите си.

Двамата не обърнаха внимание на приглушените звуци. Кол отстъпи назад. Лорън го следваше стъпка по стъпка — бяха като танцьори, като котки, които обикалят парче месо, увиснало на примка. Фарън отърка лице в закопчаната с белезници над главата му ръка, успя да смъкне лепенката от устата си и извика:

— Защо?

Лорън и Кол подскочиха — но все така се държаха на прицел.

— Дадох ти всичко, което можах, Лорън! — каза Фарън.

— Напротив — взе ми всичко, което имах! — Тя прекрачи трупа на мъжа, когото бе застреляла.

Кол отстъпи назад заедно с нея, като се опитваше да държи Фарън извън центъра на техния кръг, настрани от огневата линия.

— Не разбирам какво… — започна Фарън.

— Точно така! — извика му Лорън, без да откъсва поглед от Кол. Двамата обикаляха около Фарън, бавно, стъпка по стъпка. — Ти изобщо не разбра! Никога не ти е пукало за…

— Това не е вярно! Знаеш, че…

— Всичките ти големи идеи, само от тях се вълнуваше и…

— Дадох ти цялата си обич!

— Не беше достатъчно, изобщо не беше достатъчно. Самият ти го каза миналата година. Много ти беше лесно на тебе. Измисляше велики идеи, вършеше велики дела и оставяше на мен да върша мръсната работа!

— Не разби…

— Давах ти всичко години наред! Спомняш ли си пожара, в който едва не загинахме? Но… хей! Ние бяхме застраховани и парите компенсираха твоите провали, и ти продължи да правиш… Аз го подпалих — продължи Лорън. — Знаех, че се нуждаем от него, знаех, че ти се нуждаеш от него, а всичко, което искаше или от което се нуждаеше ти… Баща ми знаеше, че ми е длъжен. Знаеше, че трябва да ми помогне.