Джеймс Грейди - Брутално

Убиецът насочи пистолета си към отпечатаната с червило целувка.

— Аз съм най-ярката блестяща…

Внезапно чуха рева на тълпата отвън. Миг по-късно се разнесе металното изщракване на затворената врата, после настъпи тишина. Убиецът се обърна.

Застанал на сцената, Далтън затвори телефона. „Къде си, Сали? Чу ме, но единственото, което чух аз, беше пращене.“ На първия ред седеше старица. „Мисли! Къде би отишла тя, къде би го отвела? Ако губиш контрол над ситуацията, скрий се.“

— За какво стоиш там горе? — извика старицата.

Кол изтича към другия край на сцената. Нататък имаше коридор, кабел и сандъци с оборудване. И врата. По бравата имаше нещо размазано, нещо тъмно, засъхнало, не кръв, но…

Далтън вкара вселената в мерника на извадената си „Берета“ и отвори вратата. Ревът на тълпата го последва вътре и заглъхна, когато вратата се затвори зад гърба му. Стълби, водещи надолу. Подземни коридори. Навсякъде тръби.

„Сали! Господи — Сали, закопчана с белезници… Полицай! С прострелян череп, мъртъв!“

Той последва „Беретата“ надолу към застреляния в главата полицай. „Рискувай да хвърлиш поглед: Сали, заключена за парапета, отпусната, кръв по стълбите. Но главата й се помръдва… Очите й са затворени, но тя диша! Още кой е жив?“

Пращенето по телефона: с кого се бе свързал?

„Не мога пак да телефонирам, няма да се свържа, няма време.

Горещо, влажно: тръби. Защо е толкова дяволски тихо? Коридор, разклонява се в две посоки: надясно или наляво? Тръгни надясно.

Наведи се… Напред! Три метра нататък: стена. Назад. Бързо тръгни наляво. Този път не се навеждай. Скок…“

В мерника на „Беретата“ му Фарън висеше, заключен за тръба.

Някаква служителка от охраната лежеше по очи върху тръба, която минаваше по стената на височина на коляното. Черната й коса висеше, по гърба на бялата й риза имаше прясно петно кръв.

„Улучил я е изотзад.“

Кол се завъртя, насочи пистолета в обратната посока. Нищо. И се обърна.

Устата на Фарън бе залепена с лепенка, носът му кървеше, като че е бил ударен. Погледът му беше замаян, но премигваше, докато се връщаше в съзнание: жив.

Кол се затътри към него, насочил „Беретата“ към стената, в която сигурно имаше изход — Ванс сигурно бе излязъл оттам. Мина покрай окървавената жена от охраната…

Увиснал на тръбата, Фарън се завъртя към него. „Защо рита към мен?“ И в същия миг Кол разбра защо кръвта по носа на Фарън е свежа, защо гърбът на жената е окървавен. И се завъртя.

Призракът, който се изпречи пред него, идваше от Ада: ужасяващо лице, измазано с кръв, боя и изстъпление, с пистолети в двете хлъзгави ръце. И двата пистолета на убиеца изреваха.

Единият куршум прониза рамото му, другият изсъска през косата му.

Кол блъсна с пистолета си оръжията на противника си в момента, в който те стреляха повторно. Куршумите рикошираха от тръбите.

„Близо е, прекалено е…“ Той отблъсна дулото от лицето си, извъртя „Беретата“…

Убиецът го удари по китката с оръжието в лявата си ръка. С другата заби автоматичния пистолет на Сали в лицето му.

Далтън залитна, падна, претърколи се по гръб…

От топящата се маска от тъмна боя и кръв изплува лицето на Кърт Ванс, вдигнал двата пистолета. И Кол, и той знаеха, че агентът от ФБР е обречен.

Във влажното жълто мазе отекнаха три изстрела.

Кърт Ванс залитна напред. Единият пистолет се изхлузи от боядисаната му ръка. Другият стреля — инстинктивно натискане на спусъка — и куршумът рикошира от отсрещната стена. Убиецът се сгърчи на пода като кукла с отрязани конци.

В тунела стоеше Лорън, стиснала с две ръце револвер.

— Далтън! — По бузите й се стичаха сълзи. — Не можех да го оставя да те убие!

Кол се изправи. Рамото му пулсираше от куршума на Ванс.

— Ранен ли си? О, господи, той…

Ръката му тежеше — не беше изпуснал „Беретата“… Видя пистолета на ченгето на пода. И оръжието на Сали в ръката на проклетия, проклетия мъртъв Кърт Ванс. Усети как мъртвешка лапа го стиска за сърцето.

— Лорън… Откъде взе този револвер?

Тя погледна оръжието в ръката си.

— Беше на баща ми… Казах ти, работеше в органите на реда…

Далтън тръгна към нея.

— Какво означава това?

— Няма значение! Нищо няма значение! Всичко свърши!

— В „органите на реда“. Друго ми каза, когато… Каза, че е бил ченге.

— Беше затворнически надзирател! И това е достойно за уважение! Каква разлика има! Ела тук, нека…

„Стой. «Беретата» още… Върни се по веригата на смъртта: Фарън, увиснал на тръбата, после… Кърт Ванс, после… Крис Харви, който познавал този маниакален убиец, после… най-жестокият познат на Крис, Брайън Лъстър, дългогодишен престъпник и бивш затворник, после…“