Джеймс Грейди - Брутално

— Повторете името! — прекъсна го детективът.

— Повтарям: „Рей Ъ. Джеймс“. Лосанджелиски адрес…

— Анаграма! — извика Ник. — Размени местата: Джеймс Ърл Рей! Убиецът на Кинг!

Ник затвори и каза на шофьора:

— Газ!

После набра номера на клетъчния телефон на Кол. Автомобилът на Бюрото се носеше напред и червените светлини и сирената му пронизваха тихата утрин.

Куполът на Капитолия изпълваше огледалото на Кол. Той отби и спря до тротоара. Лорън чакаше на седалката до него.

— Почти съм при Фарън! — извика инспекторът в слушалката. — Нямам сирена. Трябват ми петнайсет минути, за да стигна дотам! Недей да ме чакаш.

Той рязко затвори телефона и се обърна към Лорън.

— Не! — каза тя.

— Излез от колата и тръгни към… Моля те!

— Не! — Лорън стисна голямата чанта, в която бяха дрехите й. — Няма да ти позволя да умреш!

Кол й хвърли яростен поглед.

— Нямаш време! — каза тя.

Той стисна волана и даде газ.

Вратата на стая 734 избухна. Вдигнали оръжие, вътре се хвърлиха две ченгета от бойната група. По петите ги следваше як мъж, размахал 45-калибров пистолет. Четирийсет секунди по-късно, докато единият от бойната група мърмореше, че всичко това нямало смисъл, Ник набра номера на клетъчния телефон на Кол:

— Няма го.

— Мамка му! — Инспекторът натисна спирачката и не мина на червен светофар. Лицето на Лорън бе пепеляво.

Ник плъзна поглед по хотелската стая: лаптоп, кутия за обувки, хората от бойната група, които изпразваха един куфар върху леглото. В стаята прииждаха ченгета. Детективът изкара един от агентите от банята и влезе вътре, за да разговоря по-спокойно.

— Ще организираме засада — каза той по телефона, — но него го няма.

Ник огледа банята. На душа бяха подредени използвани хавлии. В мивката се беше навил дълъг черен косъм.

— Ще предупредя Сали в залата, но ако Фарън не… — започна Кол.

— Почакай малко — прекъсна го детективът, извади косъма от мивката и го вдигна към светлината. После го остави върху белия порцелан. Някъде чу да чаткат копита. Отвори аптечката: безопасни ножчета, крем за бръснене. Две кръгли бели пластмасови кутии. Върху тях бе поставена гъба, зад тях имаше цяла опаковка гъби.

— Какво става? — попита Кол.

Ник развъртя капачката на една от кутиите. Вътре имаше фин тъмен прах. Беше мек и покри светлата му индианска кожа с цвета на нощта. Той изтри пръст в дланта, с която стискаше слушалката. „Шери влиза в колата, кара… местопрестъпление, чантичката й е празна, няма документи, няма шофьорска…“

По телефона Кол чу Ник да прошепва:

— О, мамка му!

Всички отговори се свеждат до една-единствена дума. Усиленият от тонколоните глас на Фарън се носеше от укрепената със стомана катедра към претъпкания първи етаж и балконите на „Конститюшън хол“.

— Обич.

Застанала в крилото от лявата страна на Фарън, Сали усети, че по опънатите й нерви потича топлина. „Ти ми обеща — мислено му промълви тя, — ти ми обеща да стоиш зад катедрата.“

Думите на Фарън се понесоха към морето от черни лица:

— Обич, която е истинска, а не евтина. Обич, която е издръжлива. Обич, която не извръща очи настрани. Вие не обичате потисника си — вие обичате живота и тази обич ви хвърля в жестока схватка за самите вас.

„Недей да го слушаш, не се замайвай от думите му: бъди готова.“

— Мечът, който слага в ръката ви обичта, трябва да се различава от бича, който стиска вашият потисник. Вие не се биете с него по неговите правила и за неговата корона, вие се биете, за да освободите всички от какъвто и да е бич, битка, която се превръща във ваша победа.

„Моето място е тук — помисли си Сали, докато гледаше към изпълнилите залата чернокожи жени. — Някога расистите попречиха на една оперна певица да пее в тази посветена на свободата зала, защото била чернокожа. Но ние отказахме да ни отхвърлят. Чернокожи жени, бели жени и други борци за свобода не пожалиха силите си и днес аз мога да отида навсякъде. Навсякъде. Аз… ние няма да позволим да ни отхвърлят.“

— Обичта изисква повече смелост от това да се изправиш пред смъртта. Попитайте жена, която е рискувала да роди дете. Обичта ви отваря към непоносима загуба. Умират всички приятели, умират всички любими, умира всяко дете. Само една-единствена болка надхвърля тази ужасна цена: да отхвърлиш обич означава да отхвърлиш миговете, които карат вечността да блести. Без светлината на обичта никога няма да имаме нещо повече от тъмно пламтящия дъжд от омраза.