Джеймс Грейди - Брутално

„Но сега съм невидим.“

Навън бе студено, сиво. Духаше вятър. Пред всички стълбчета на паркинга имаше коли. Ванс тръгна по тротоара с някакъв човечец, който буташе пазарска количка, пълна с пакети.

„Импровизацията е измерение за актьора.“

Петък сутринта, 07:09 ч. Кол стоеше в кухнята и си правеше нескафе. Млякото в хладилника отдавна се беше вкиснало. „Това не е нормален живот“ — помисли си той. Някой почука на вратата.

Кол си бе сложил синя риза и панталони, но не беше обул нито чорапи, нито обувки. Косата му още бе мокра от душа. „Беретата“ му беше в спалнята.

— Кой е? — попита той, застанал далеч от вратата.

— Далтън! Аз съм! — отвърна му приглушен женски глас.

„Сали?“ Той отвори, без да сваля веригата — стоеше встрани от вратата. В коридора бе Лорън. Трепереше в тънкия си шлифер. Носеше гигантска черна чанта, провесена на рамо.

— Изобщо не съм идвала — рече тя, когато Кол я пусна вътре.

— Какво искаш да кажеш?

— Твоите хора, които ме следят, си мислят, че още съм там. Дадох двайсет долара на възрастната госпожа от отсрещния апартамент да ме пусне да избягам през нейната пожарна стълба и да се върна по същия път. Чувствам се като някой от твоите тайни агенти.

— Защо?

— За да съм с теб. Никой не знае, че съм тук. Взех такси до съседната пресечка, влязох в блока с трите чистачки. С вдигната яка, с разрошена ко… Хората ти отпред не те ли предупредиха?

— Не.

— Не се ли радваш, че дойдох? Не искаш ли да съм тук?

Страните и устата й бяха студени. Той я целуна.

— Трябва да…

— Шт. — Тя разтърси коса и погали току-що обръснатата му буза. — Петък е. Рано сутринта. В момента не можеш да направиш нищо за Фарън. Освен да сложиш белезници на заподозрян, който е застанал точно пред теб.

— Иска ми се… Слушай, днес той все пак ще изнесе онази реч.

— Фарън се интересува единствено от гласовете вътре в себе си.

— Понякога си мисля, че е луд.

— Аз съм лудата. Ти ме подлудяваш. Караш ме да забравям за всичко. — Тя се опита да го целуне.

— Фарън…

— Говори пред Националния съюз на чернокожите жени в десет. Там може да не е в безопасност, но нито една от тях не се готви да го убие.

— Сали го пази — напомни по-скоро на себе си, отколкото на нея той.

— Обзалагам се. — Лорън прокара пръст по бръчката на челото му.

Той преглътна.

— Има и ченгета. Мои агенти. Хора на Ууд, охраната на ДАР.

— Един пистолет повече не би променил нищо. — Тя прокара пръст по страната му, после по гърдите му. — Ти дори не носиш оръжие.

— В спалнята е.

— Аха!

— Не можем. Трябва да тръгвам.

— Къде? — попита тя. — Да изпълниш заповедите на шефовете си или дълга си? Къде другаде е по-хубаво от тук и сега?

— Отговарям за…

— За себе си — прекъсна го Лорън. — По дяволите Фарън. Пратил си да го пази цяла армия, но за теб не се грижи никой. Какво повече можеш да направиш в момента лично ти, за да попречиш на някого да го убие? Освен това — тя развърза колана на шлифера си, — ако се страхуваше да умре, той нямаше да е там, където е.

Шлиферът се изхлузи от раменете й. Беше гола.

— Винаги съм искала да го направя — каза Лорън и изу ниските си обувки. — Но навън е толкова студено.

Боса, тя тръгна към спалнята му.

— Не отивай — каза Лорън. Лежаха в леглото му, скрили голотата си с чаршаф. Сива светлина изпълваше прозореца. — Можем да останем тук вечно. Можем да си сложим тъмните очила и никой няма да може да ни види, и всичко ще е наред. Хайде просто да останем тук.

Радиочасовникът му показваше 08:27. Будилникът, който бе настроил предишната вечер, включи радиото. „Гепи лапа“ на Дейв Брубе изпълни стаята, но двамата в леглото не обърнаха внимание.

— Не — отвърна той. — Трябва да вървя.

— Наистина ли мислеше онова, което не каза — попита тя.

Кол я погледна в очите.

— Да.

— И аз го мислех, когато не ти го казах — промълви Лорън.

Те силно се целунаха.

— Не отивай — каза тя. — Не ме оставяй.

— Ако не направя каквото трябва, не съм достатъчно добър за теб. Или за себе си.

— Тогава ми обещай, че ще стоиш настрани от Фарън. Не искаш да избягаш с мен и с моите един милион долара. Добре. Преследвай своя убиец. Но стой настрани от Фарън.

— Защо?

— Защото убиецът може да не улучи целта си и не искам да си наблизо.

— Той може и да не улучи, но аз няма да пропусна.

Очите й се впиха в него.

— Обещай ми, че няма да пропуснеш. Че ще стреляш първи и няма да пропуснеш.

— Лорън…