Джеймс Грейди - Брутално

— Пратил ли си хора да ме следят? — попита Лорън.

Ръцете на робота се завъртяха над масата.

— Да — отвърна Кол.

Всички в подземната стая наблюдаваха робота.

— Мислех си… Ти… — Лорън замълча.

— Сигурността е основната ни грижа — каза Кол.

— Каквото и да има вътре, то е достатъчно здраво, за да издържи пощата на САЩ — рече техникът.

Гласът на Лорън стана студен.

— Никой не иска да ме убие.

— Трябва да разбереш…

— Мислех си, че разбирам. Мислех си, че си съвършено наясно. Ти си моята „основна грижа“.

Стоманените ръце, предназначени за микрохирургически операции, вдигнаха пакета от масата и го приближиха до стъклото, за да могат мъжете да прочетат адреса.

— Сега не е време да говорим за това.

— Защото е времето на Фарън. Както винаги, аз съм само част от…

— Не, това е… не.

Техникът погледна към Кол. Инспекторът вдигна ръка: „Почакайте“.

— И какво беше онова в Кентъки — тежък труд или просто удоволствие?

— Ти…

— Извинявай! Просто… Разкъсвам се на парчета! Разбирах положението, знаех какво правя, но това беше… Може ли да се срещнем довечера?

— Аз… не.

— Кога?

Ник погледна към Кол. Кол поклати глава.

— Не зная — отвърна на Лорън той. — Прощавай, имам работа. — И затвори. Приближи се до прозореца.

Ник кимна към пакета.

— Познаваш ли почерка?

Инспекторът погледна името си, прочете адреса на централата.

— Не.

Роботът отнесе пакета обратно на масата и проряза със скалпел прецизна линия в опаковъчната хартия.

— Няма данни за отделяне на газ или пари.

Пръстите на робота бръкнаха в разреза и извадиха кутия с видеокасета.

— Предметът е вътре.

— Първо го доближете насам — каза Кол.

Металните ръце завъртяха кутията към стъклото.

— „Историята на ФБР“ — прочете заглавието Ник. Върху неподвижната снимка на предуотъргейтски актьор в ролята на доброто ченге с яркочервено червило бе залепена целувка.

— Отворете я! — нареди Кол.

Докато роботът връщаше кутията на масата, Ник каза:

— Лепенка с цена 3.99 долара от „Уол Март“, разпродажба в магазин където и да е в САЩ.

Роботът извади от кутията четири компютърни дискети, прихванати заедно с ластик. Техник с ръкавици ги донесе в стаята и зареди едната от тях в компютъра. Софтуерът отговаряше и на екрана проблесна менюто.

— Повечето файлове са кодирани. Можем да ги отворим за няколко часа, но… Ето, един без парола: „NWSLTR“.

Екранът се изпълни с издателска програма, с първата страница на фирмен бюлетин, озаглавен „САМО ЗА ЧИСТИ ОЧИ — СЕКРЕТНО“.

— Арийска Америка — прошепна техникът.

— Рики — каза Ник.

— Пратила ти е техните компютърни файлове — рече съветникът, който бе чел всички доклади. — Трябва страхотно да си я изчукал, за да…

Кол го блъсна в стената.

— Далтън! — Ник хвана инспектора и го задърпа.

Кол пусна съветника и тръгна към вратата.

— Това е вторият ви удар, инспектор Кол! — извика съветникът след него. — Следващия път…

Ник заглади гънките по костюма му.

— Нещо сте се объркали, господине. Инспектор Кол не удря топката, той я подава.

Времето се върна обратно и една чернокожа чикагска проститутка на име Шери Уърд отново бе жива, изправила се на обувки с платформи на тротоара в зеленикавия блясък на заснеман тайно през нощта видеозапис. Времето беше когато и да е, сезонът — лято. Жената носеше съвсем къса рокля, чантичката бе провесена на рамото й. Шери се засмя и каза нещо на една бяла жена с впити къси панталонки и черни ботуши, после тръгна по странична улица. Ник я видя да отключва кола, да влиза и да потегля. Нямаше я, докато той не пренави касетата, после животът й отново започна да се върти пред очите му…

Времето за Ник означаваше нощ, сряда, късно вечерта. Никой не седеше заедно с него в съвещателната стая. Само той гледаше ли гледаше видеозаписа на една накълцана на парчета жена. Чувстваше се толкова самотен и уязвим, колкото някаква курва, чийто автомобил се приближаваше към сигурна смърт.

По-рано, докато ядяха безвкусната си китайска вечеря, тримата с Кол и Сали бяха гледали записа заедно.

— Изключи го — беше казал Кол. — Тук няма нищо.

— Може би — бе отвърнал Ник. Но си беше помислил: „Има“.

Кол им каза:

— Свети Валентин свърши, сигурни сме, че Ванс е в града и вече е прекалено късно.

— Той няма да се докопа до Фарън — поклати глава Сали. — Няма.

— Сам човек не е в състояние вечно да издържи на такова напрежение — каза Ник.