Джеймс Грейди - Брутално

— Ние не разполагаме с вечност — възрази Кол.

Групата от Лексингтън не бе открила нищо. Групата от Чикаго не бе открила нищо. От Фарго докладваха за две убийства, едното на бивш затворник, чиято единствена законна кредитна карта била използвана след убийството за зареждането с бензин на автомобил с крадени регистрационни номера от Северна Дакота. Групата, която следеше „Арийска Америка“, не бе открила нищо.

Групата на Пи Джей, която се занимаваше с Якудза, не беше открила нищо повече, което да свързва с Фарън японската мафия, Йошио Чобей или юридическата фирма. При обиска на лосанджелиския склад бяха намерили малко количество амфетамини с неясен произход, сякаш хапчетата нарочно бяха оставени там, за да бъдат открити в знак на великодушна отстъпка — и обидно намигане.

Нямаше никакви резултати и от проследяването на бизнес конкурента на Фарън.

Смесена група от ФБР и вашингтонската полиция бе проверила всички обществени жилища в района на столицата с компютърния образ на Кърт Ванс и списък от вероятни имена: Лий Лоудъс, жертвата на убийство от Фарго, мъжът, убит в Лексингтън, Брайън Лъстър, Крис Харви.

Този образ беше разпространен до местните медии и телевизионни програми за ограничаване на престъпността: смята се, че в района на Вашингтон се крие въоръжен и опасен федерален беглец, отговорен за две убийства. Репортерите, които задаваха въпроси, получаваха в отговор предпазливи лъжи.

Ууд заобиколи Фарън с колкото можеше бодигардове. Той бе забелязал групата, която го наблюдаваше. Избяга им, после телефонира на Кол.

— Ще ме следиш само както аз ти позволи. — После изчака на място, за да даде възможност на инспектора да насочи хората си към него.

Лейбовиц остана в апартамента си и според агентите, които го наблюдаваха, стоеше там сам.

— Не се опитва да се свърже с никого по домашния си телефон — докладва Сали, — но всички те имат мобифони, които не можем да подслушваме.

Лорън също си бе вкъщи. Записът на телефонния й разговор с Кол беше доставен в секретната квартира. Съвестта накара инспектора да постави касетата при другите.

„Вече съм разпнат — помисли си той. — Какво са още няколко гвоздея?“

Кол предложи на Сали да я откара.

— Аз ще остана тук, ще спя на походното легло — каза им Ник.

А сега си помисли: „Всеки път, когато не съм съсредоточен върху работата, си спомням, че ми се пие“. Желанието го имаше, но знаеше как да се бори с него. И все пак никога не бе съзнавал до каква степен е организирал живота си около следващата чаша. Изпитваше жажда, да. Болка, да. Но най-вече загуба. Не знаеше какво да прави. Освен да работи. И да не пие.

Разтри пулсиращото си чело: прекалено много кафе, прекалено малко сън, прекалено много пищящи нерви, жадни за стария навик. „Съсредоточи се, трябва да се съсредоточиш.“

Защото Ник имаше тайна. Знаеше, че знае нещо. Но не знаеше какво. Нямаше никакво „какво“, което да каже на Кол.

„Отпусни се, трябва да се отпуснеш, остави го да дойде, остави… Дай го тук навреме!“ Ник затвори очи. Остави го. Заслуша се. Нямаше чаткане на копита. Това щеше да е моментът да пие едно малко, за да се отпусне и…

Той взе дистанционното, включи видеото и напълни очите си със записа на жена, която се разхождаше, смееше се и насочваше колата си към сигурна смърт. „Какво се опитваш да ми кажеш?“

Сали седеше в автомобила на Кол пред жилищния си блок. Всеки дъх я завърташе по-навътре във въртопа на тъмна река.

— Кажи ми, че аз съм прецакала нещата — рече тя, впила поглед в запотеното предно стъкло. — Кажи ми, че не съм никаква професионалистка. Че съм изложила на опасност задачата ни. Че съм рискувала живота на Фарън. Че съм нарушила правилата на Бюрото и законите на улицата. Че съм унищожила кариерата, на която съм се отдала. Че съм предала теб, Ник и всички, и всичко.

— Толкова ли сме силни? — каза Кол.

— Какво искаш да направя? — попита го тя.

— Двамата сме в една и съща кола.

Той поклати глава.

— Не, не е така. Ти поне не си се компрометирала със заподозрян.

— Съжалявам.

— И аз. Но не съжаляваме толкова, нали?

Случаен автомобил ги окъпа във фаровете си и отмина.

— Какво би могло да се случи в най-добрия случай? — попита Сали.

— В момента, докато седим тук, Кърт Ванс би могъл да се сблъска с ченге, което да го гръмне право в сърцето. И някакъв вътрешен човек в щаба на Фарън, когото лично не познаваме, би могъл да направи писмено признание, което да запълни всички неясноти, да се запише на видео, докато го прави, и накрая сам да си пръсне черепа.