Джеймс Грейди - Брутално

Фарън бе толкова близо, че тя можеше да усети дъха му.

— Има хиляди причини да не си тук — каза той.

— Милиони — промълви Сали.

— Има само две причини да го направим — продължи той. — Искам те.

— За какво? Защо?

— За всичко хубаво, което можем да имаме.

— Това е прекалено гладко, прекалено лесно, прекалено…

— Не, не е и ти го знаеш.

— Каква… каква е другата причина?

— И ти ме искаш. — Ръцете му се плъзнаха по страните й, пръстите му докоснаха гърдите й, той обхвана лицето й в шепи и…

„Целува ме, той… Целуни го, о, господи, целуни го!“

Сряда сутринта, 14 февруари, 07:16 ч. Местен полицай се разхождаше в коридора на деветия етаж в лексингтънския хотел. Инспектор Далтън Кол, ФБР, отвори вратата на стаята си и очевидно готов за работа излезе в коридора.

В другия край на коридора Лорън Кавана отвори вратата си. Носеше небрежна рокля, подходяща за път.

Преди вратата на Лорън да се затвори, специален агент Сали Пикет, ФБР, излезе в коридора от стаята си.

В този момент Фарън Сиърс също излезе от своята стая.

Полицаят завърташе глава всеки път, щом се отвореше някоя врата.

— По дяволите — накрая каза той на четиримата, които се заковаха на място. — Едно голямо общо „Добро утро!“ на всички ви.

— Добро утро — отговориха те.

Полицаят натисна бутона на асансьора. Четиримата се откъснаха от пироните, които ги държаха приковани за пода, и се срещнаха пред асансьора.

— Добро утро — каза всеки един на другите. — Добро утро.

Камбанката на асансьора иззвъня. Кол и Сали застанаха отпред, за да поемат всички куршуми. Вратите се плъзнаха настрани: двама от хората на Ууд. Сали и Кол настояха Фарън и Лорън да се качат първи, после влязоха и те и се обърнаха към вратите.

— Хей! — извика полицаят.

Кол натисна гумената аварийна лента и вратите рязко се отвориха.

— Едва не забравих! — каза ченгето. — Честит свети Валентин!

Асансьорът пое надолу. На осмия етаж един от охраната прочисти гърлото си. Фарън се обърна към Лорън, своята стара приятелка: шията й бе на тъмночервени петна, очите й бяха впити в указателното табло над вратите. На седмия етаж погледна към гърба на Кол и почувства напрежението му. На шестия видя, че очите на Сали са сведени. На четвъртия започна да си тананика заедно с проникващата в мозъка музика:

— … трябва да съм сигурен, ба-да да…

Асансьорът стигна до втория етаж. Фарън усети, че всичките му спътници се молят да мине бързо. Той се усмихна и продължи да пее.

— … че вместо просто за ръцете…

Асансьорът спря, иззвъня, вратите се плъзнаха. Кол и Сали излязоха, видяха човека на Ууд и един от полицаите кимна. Зад тях Фарън се засмя. Тримата, които бяха пътували заедно с него, го погледнаха.

— Честит, честит свети Валентин! — каза той.

Групата във фоайето ги поведе към кафенето. Ууд вдигна поглед от закуската си, каза им „Здрасти“ и прати един от бодигардовете да застане пред стъклените прозорци като жив щит.

— Колко? — попита служителката на входа, като прати на Фарън свенлива усмивка, показваща, че го е познала. — Всички заедно ли сте?

— Очевидно — отвърна той. — Повече или по-малко.

— Значи четири?

— Две двойки — отвърна Фарън, докато я следваха до една защитена от всички страни маса с добра гледка. — Ще видим как върви.

Обслужиха ги незабавно: кафе, вода, менюта.

— Умирам от глад! — каза Фарън. — А вие?

Въртяща се червена светлина на полицейски патрул, влизащ в паркинга, привлече вниманието на Кол: ескортът до самолета?

Един фоторепортер от „Хералд“ правеше снимки на четиримата.

— Тук пържим хубави яйца — рече сервитьорката.

— Как? — попита Фарън.

Кол проследи с поглед разговора между едно униформено ченге и местния агент от ФБР край входа на хотела.

— На очи. Бъркани. Както ги искате.

Местният агент забърза към жената на входа, хвърли ядосан поглед към разсеяния репортер и кимна на инспектора от Вашингтон.

Кол се изправи.

— Извинете ме. Веднага се връщам.

Блясък от светкавица на фотоапарат се отрази от покритите с бели плочки стени и огледалото и за миг го заслепи.

„Като всяка обществена мъжка тоалетна“ — помисли си Кол: влажна миризма на препарат за почистване и урина, алуминиеви кабини, писоари, мивки, огледало. Само че тази мъжка тоалетна в сградата, в която Фарън беше провел митинга си, смърдеше на смърт. Лепкаво кафеникаво петно покриваше плочките на пода. Сред засъхналата локва лежеше накълцан труп.