Елмор Ленард - Горещо хлапе

Лестър искаше да разбере какво, по дяволите, прави окръжният шериф по въпроса.

— Някакви затворници са избягали по време на трудова бригада — каза Фаусто — и шерифът е по петите им с кучетата. Любимото му занимание.

Лестър започна да крои планове какво ще правят. Той щеше да остане в града с томпсъна и да изчака Нестор да удари някой от нелегалните барове, които все още работеха, тук или в някое от другите миньорски градчета на изток. Карл щеше да прескочи до крайпътната кръчма, за която им беше споменал началникът. Накрая Лестър каза:

— Момъкът, който я държи, навремето е бил в бандата на Емет Лонг.

Карл не отговори нищо.

В нощта преди нападението срещу крайпътната кръчма Нестор каза на своите Отмъстители в полуразрушената църква:

— Искам да се спуснем срещу тях откъм слънцето, още рано сутринта, докато лъчите му греят срещу стъклата. Ще преобърнем мястото наопаки. Няма да ни чуят, ще бъдат мъртво насмукани с пиячка. Ще отворят гуреливи очи и дори няма да успеят да ни видят, докато се разгръщаме отпред. Дванайсет коли, натоварени с 30-30 21 21 Популярно название на муниции за пушки „Уинчестър“ — от там и на самите оръжия; 30-ти калибър с 30 грана (около два грама) бездимен барут. — Бел.прев. , един сандък „Остин Паудър“ 22 22 Марка експлозиви. — Бел.прев. , капсули, запалки, а в това време аз им думам по високоговорителя: „Излезте с ръце над главата, или ще ви изгърмим задниците право в ада. Изкарайте блудниците си на дневна светлина.“ След това вие запалвате факлите си и тръгвате към къщата.

Хората си падаха по факли. Точно тъй, повтаряха те, така се прави, да изритаме негролюбците от окръга.

На следващата сутрин, още преди съмване, Нестор отиде в църквата, като не забрави да вземе манерката си с кафе, смесено с бренди — навик, който беше придобил още във Франция по време на войната. Последното го накара да се замисли за миналото отпреди шестнайсет години, когато излизаха от селцето Бушер, за да превземат гората, и как му се бе наложило да принуди мъжете да не обръщат гръб на немската артилерия, пръскаща стволовете на дърветата на трески, изравяща цели ями, чиято пръст ги засипваше живи. Командващите му офицери бяха казали, че французите са идиоти и че никога няма да успеят да превземат гората. Само че жабарите движеха нещата по онези места и щом ти казваха да нападаш, дори и да има вероятност да ти откъснат краката или да ти изгорят гърлото с иприт, взимаш хората си и нападаш. Нестор беше застанал на откритото и бе размахал големия си револвер „Уебли“, който беше взел от един мъртъв британски офицер няколко дни по-рано, и започна да крещи на хората си да се размърдат, заплашвайки да застреля всеки, престорил се на ранен или опитващ да се скрие. И наистина беше застрелял трима, вторачени право в него, а останалите се затичаха през откритото, като по-голямата част от тях съвсем скоро се превърнаха на пихтия под непрестанния картечен огън. През онова лято Нестор изгуби повече хора от всеки друг взводен сержант в Седма пехотна и го наградиха с медал за храброст.

Сега носеше съшия този медал, Кръста за заслуги , закачен на джобчето на сакото му, точно под щита на Бюрото на ревера, очаквайки търпеливо още от изгрев докъм осем сутринта, докато Отмъстителите му полека се събираха от тук от там. Закъснелите се оправдаваха, ами така е, мамка му, всеки си има къщна работа, нали? Или че жена им била болна, или че някой прегазил кучето им. В крайна сметка Нестор разполагаше с дванайсет коли, като се броеше собственото му десото. В някои имаше по двама души, а в други — не повече от четирима, всичко на всичко тридесет и осем Отмъстители.

Само дето на небето надвисваха облаци и нямаше начин да се появят откъм слънцето. По дяволите. Ала след като вече се бяха събрали, въоръжени и готови на всичко, Нестор каза:

— Мамка му, да я свършваме.

Карл Уебстър пристигна предната вечер.

Мина през цялата кръчма и се насочи към Джак Белмонт на бара, на чийто лъскав плот пиеха само неколцина миньори.

— Бизнесът не върви тази вечер, а?

Думите му накараха Джак да се обърне и да погледне към вратата, за да се увери, че не е влязъл още някой. Веднага разпозна Карл Уебстър с неговата панамена шапка; нямаше кой друг да е.

— Сам ли ще ни затваряш?

— Не се занимавам с това — обясни Карл.

Остави бившия затворник, син на милионер, да се взира несигурно в него известно време. Момичетата с кимона и къси панталонки на една от масите също го наблюдаваха с вдигнати вежди, в очакване. Карл позна две от тях от дома в Семинол и се обърна да ги поздрави, като докосна периферията на шапката си.