Елмор Ленард - Горещо хлапе

Нестор беше виждал как някои от мъжете стрелят с пушка и си бе избрал онези, които бяха застреляли тримата стачкуващи миньори: братята Уайклиф, агресивни млади нехранимайковци и един момък на име Ед Хагенлокър-младши, когото всички наричаха Сън, роден от някаква уличница, с която татко му се виждал по онова време. Сън обичаше да се хвали, че неговият старец сега бил женен за някоя си Силвия, овдовялата майка на приятелката на Красавеца Флойд, Лули Браун.

— Сладурана — казваше Сън Хагенлокър. — Вижда се защо на Красавеца му се е приискало да й се качи.

Нестор изписа три армейски винтовки „Спрингфийлд“ от личната си оръжейна и възнамеряваше да държи тези момчета близо до себе си, братята Уайклиф и Сън, точни стрелци, на пътя зад колите. Смяташе да изпрати трийсетимата Отмъстители към кръчмата на три вълни, разгърнати, насочени към входа с факлите.

Беше напълно вероятно по тях да открият огън и някои щяха да паднат. Е, във всички бойни действия ти се налага да сложиш в сметката и жертвите. При Сома през 1916 год., по време на Голямата война, Британската военна експедиция беше изгубила 58 000 души само за един ден. При втората битка за Марна 12 000 американски момчета бяха убити по време на едно-единствено нападение. По дяволите, от юли до ноември загубите на британците наброяваха 310 000 човека в резултат на офанзивата Ипр и опитите им да превземат Пашендел, а градчето дори не си струваше усилията. Така ставаше по време на война, мъжете умираха.

Тони Антонели беше почти сигурен, че ще има стрелба и смъртоносни наранявания, а той ще нарече репортажа си „Кървавата война при Болд Маунтин“. Можеше да започне статията с:

„Всичко започна с един самозванец на име Нестор Лот, хладнокръвен убиец, който носеше по един автоматичен четирийсет и пети калибър от двете страни на кръста си, човек, който не изпитваше угризения да отнема човешкия живот. Нестор Лот беше освободен от Правосъдното министерство в качеството си на специален агент, но избра да продължи своята мисия не просто за да затвори всички нелегални барове, но и за да унищожи…“

Не, първо трябваше да разкаже как собствениците на мините бяха наели Нестор да потуши стачните действия. Как беше поискал помощта на Клана и как бяха застреляли трима италианци и ранили още седмина други…

Или пък щеше да е по-добре, ако спести подробностите от стачката, да ги запази за някъде по-надолу, и вместо това да се съсредоточи върху първото действие, върху Нестор Лот, ключовата фигура, отговорна за последвалата престрелка. Дори можеше да нарече статията така: „Престрелката при Болд Маунтин“.

Щеше да се получи идеално, ако крайпътната кръчма се наричаше „Болд Маунтин“ нещо си, например клуб. На заглавната страница — фотография на мястото, а рекламната табелка щеше да се вижда съвсем ясно. Където, щом барутният дим се разсееше, щяха да се виждат подредени труповете на участниците в престрелката. На няколко пъти бе ходил там, беше се срещал с Джак Белмонт и момичетата — и по-специално с едно от тях, Елъди, което му хващаше окото, но проклет да беше, ако си спомняше дали отпред има рекламен надпис.

Тони пристигна, преди да се появят Нестор и хората от Клана. Беше разбрал, че в Църквата на петдесятниците в покрайнините на града става нещо, отиде на място и ги видя да се приготвят, дори разговаря с един от тях на име Ед Хагенлокър-младши, който сподели с него какво има да се случва и дори не възрази Тони да си запише името му в бележника си. Веднъж вече беше разговарял с Ед Младши, още в Кребс… където всички го наричаха Сън… и Сън му бе казал откъде е, както и че баща му е женен за майката на Лули Браун. Сега обаче Сън се похвали, че или ще взривят кръчмата, или ще я подпалят с факлите си и ще изравнят проклетото пиянско свърталище със земята.

Веднага след това Тони се понесе към „Болд Маунтин“ 24 24 bald mountin (англ.) — Голата планина. — Бел.прев. , където беше пълно с дървета и по никой начин не беше голо място, поне доколкото можеше да се забележи. Отби пред кръчмата и изруга:

— По дяволите!

Никъде не се виждаше надпис, на който да пише „Болд Маунтин“ или каквото и да било друго. Нямаше и коли и той бързо си даде сметка, че неговият форд купе може да се окаже в центъра на събитията и в крайна сметка да се сдобие с една-две дупки от куршуми. Запали и зави зад сградата, където откри шест автомобила, паркирани един до друг покрай фасадата. Спокойно можеше да се предположи, че принадлежаха на Белмонт и хората му и че са ги преместили отзад, за да избегнат стрелбата, която предстоеше. Тони остави колата и се върна пеша до входа отпред. До този момент не беше видял жива душа, нито дори признак на живот.