Елмор Ленард - Горещо хлапе

— Норм, Карл е тук.

И това беше. Тази сутрин не говореше много, сякаш предната вечер Норм хубаво си бе поприказвал с нея. Беше облечена в прилепнало костюмче с плисирани краища, което му се струваше мексиканско. На покривката до бедрото й имаше един трийсет и осми калибър.

Карл се обърна към Норм:

— Прецени ли обсега?

— Поставям автомата на перваза и заставам зад него, а тези два пирона го държат. Насочен е към пътя.

— Могат да ни връхлетят направо с колите.

— Надигам се, но не отделям автомата от перваза.

След по-малко от минута чуха как един женски глас извика нещо някъде от стълбите. Хайди се изправи в леглото.

— Господи, това е Елъди. Нещо не е наред.

Чуха я отново, вече от коридора, а Карл излезе от стаята и се сблъска с Елъди. Очите на момичето бяха разширени.

— Тони ги е видял… тръгнали са насам — каза тя.

Карл я спря, поставяйки ръка на рамото й.

— Кой е Тони?

— Писателят — рече Елъди, като едва успяваше да си поеме дъх.

— Не мисля, че го познавам — каза Карл, но ето, че младежът вече се задаваше по коридора — нетърпелив момък с гъста, добре сресана коса. Шерифът попита:

— За кого работиш, за някой вестник?

Ето, че бе успял да го изненада. Тони отвърна:

— Работя на хонорар за „Истински детектив“.

— Сериозно? — учуди се Карл. — Списанието си го бива.

— Четеш ли го?

— Когато имам възможност.

Чуха как Норм извика откъм стаята:

— Карл, тук са! — И отново извика името му, докато двамата с Тони Антонели още се помайваха в коридора.

Карл попита:

— Ти ли си онзи, който щял да интервюира Лули Браун в хотел „Мейо“?

— Откъде знаеш? — рече Тони.

— Ще ти го съобщя направо — каза Карл, — тя не е приятелка на Чарли Флойд, никога не е била. Така че няма смисъл да я разпитваш.

Тони последва шерифа в спалнята. Самият Карл Уебстър, тук, на път да се срещне с Нестор Лот и неговите хора от клана. Тони още не можеше да го повярва напълно. Възнамеряваше да не се отделя от него, стига да беше възможно.

Вече можеше да се види как колите приближават по шосето, на разстояние около четвърт миля от пътя, една след друга. Скриха се зад дърветата в северния край на имота и отново изникнаха, след което спряха почти броня до броня, подредени в колона в предния двор, а Норм казваше:

— Първата кола е на Нестор, онова десото. Ето, излиза. Видя ли го?

Карл рече:

— Дребничък е, а?

— За пръв път ли го виждаш? — попита Тони.

Хайди, застанала до Норм, очевидно се чудеше какво да прави, така че Карл Уебстър я дръпна настрана и й каза:

— Отиди да кажеш на Джак да не стреля, докато не му наредя. Искам първо да видя какво смята да направи Нестор.

Хайди излезе забързано от спалнята, без да каже и дума. Чак тогава Норм попита:

— Какво е това, което държи?

— Високоговорител — отговори Карл.

Тони извади бележника си и започна да описва застаналия на пътя Нестор, точно зад тъмносиньото десото, седан с четири врати. В същия момент към него се присъединиха още двама, носеха армейски пушки. Появи се и трети, също със „Спрингфийлд“, но от колата на Нестор, а Тони заяви:

— Познавам го този, наричат го Сън. Твърди, че баща му е женен за майката на приятелката на Красавеца Флойд, Лули Браун. — Когато Карл се обърна да го погледне, Тони замълча за момент, но после прибави: — Не мога да нося отговорност за онова, което говорят другите, нали?

— Той поне не знае какво говори — сви рамене Карл. — Запиши си го в бележника.

Тони записа:

„Шерифът не повишава тон, но демонстрира изумително присъствие (контрол?) и наистина ти се иска да вярваш в думите му, независимо от факта, че е прекалено млад.

Облечен е в тъмносин двуреден костюм, изгладен. Вероятно шестото чувство му нашепва, че денят ще е паметен. Невъзможно е да се определи къде носи оръжието си, колт трийсет и осми калибър с шестинчово дуло. Тази сутрин не носи шапката, всеизвестната панамена шапка, която е носил по време на фаталната среща с Емет Лонг.“

Карл взе бинокъла на Норм и внимателно разгледа колоната от автомобили.

— Онези там носят мантии, но не и другите с Нестор. Явно са стрелците му. Не отделяй очи от тях. Нестор е сложил старата си значка и някакво военно отличие. Което значи, че келешът е участвал в Голямата война и че е влизал в сражение.

Откъм високоговорителя се разнесе статичен шум, след което Нестор го вдигна към устата си. Карл каза:

— Норм, прицели се в последната кола. — Задницата й се намираше на не повече от десет стъпки от дърветата. — Започваш от там. Нестор ще ни даде пет минути да излезем навън с вдигнати ръце или ще… направи каквото там си е намислил. Веднага щом започне да дърдори, пусни откос отляво надясно през гумите, без да си дърпаш пръста от спусъка. Когато стигнеш до неговата, спри. Да видим какво ще направят по въпроса.