Елмор Ленард - Горещо хлапе

Исусе, широката му усмивка направо побъркваше Джак.

Говореше за курвата така, сякаш беше някоя сладурана от съседната къща. Затова попита:

— Сигурно доста добре познаваш Хайди.

— Разговаряли сме няколко пъти.

Джак не се отказваше:

— След като я мина?

Карл се загледа в него, а в изражението му не се забелязваше и следа от онова, което мислеше в този момент.

— Можеш да бъдеш и злобно леке, а? — попита той. — Кой ти обръща внимание?

— Говоря за времето, когато е работила в бардак — обясни Джак. — В Семинол. — Обърна се към Норм и добави: — Нямам предвид след като двамата сте се оженили. Нали разбираш? — Норм изглежда кимна и Джак реши, че не му се сърди, задето е откровен, след което прибави: — Искам да кажа, че тогава си е била курва, нали така?

Карл попита:

— Норм, той ли се грижи за заведението?

Джак обърна очи към Норм. А в това време Норм вече отвръщаше:

— Поне се преструва, че е така. Но си мисля, че основната му работа е да си вре носа около Хайди. Ако й е притрябвал такъв, не я искам повече. Но засега не ми е споменавала нищо.

— Е, не ми влиза в работата — сви рамене Карл. — Каза ли му какво представлява Нестор?

— И още как.

Исусе Христе… да си говорят просто ей така за него, застанал само на две крачки от тях.

— И какво ти отговори?

— Рече да не се тревожа.

— Тоест той ще се погрижи за Нестор?

— И аз не проумявам.

Джак гледаше ту Карл, ту Норм, ту отново Карл.

Карл каза:

— Защо не иска да му помогна?

— Разглезено хлапе е — отвърна Норм, — мисли се за умен. Но досега така и не му е хрумвала идея, с която да припечелим нещо повече. Аз пръв предложих да се заемем с уискито.

— Защо си губиш времето с него? Намери си редовна работа на някой петролен парцел. Знаеш до какво води този живот.

— Мъртъв или в дранголника — каза Норм. — Напоследък си мисля да тегля чертата, да си взема моя дял и двамата с Хайди да заминем, преди да се е забъркала в неприятности.

Когато Норм спомена Хайди, очите на Джак се преместиха от него към Карл. Карл каза:

— Къде е томпсънът? Стрелял ли си някога с него?

Норм поклати глава.

— Донеси го. Ще ти покажа как работи.

Норм отвърна:

— Още по едно преди това?

— Нямам нищо против — отговори Карл. Двамата се обърнаха към бара.

Джак най-после се намеси:

— Слушай, наистина казах на Норм да не се тревожи и че няма да ни затворят. — Карл Уебстър отново го погледна, облегнал лакът на плота. — Реших, че ако си платим таксата, отново ще бъдем в бизнеса, както съм чувал, че стават тези работи. Но щом твърдиш, че можем да се защитим, това е друга работа. Да извадим оръжията.

— Ние ще се погрижим — отговори Карл, обърна се към бара и вдигна уискито си.

Джак зачака. Искаше му се да им изкрещи да го погледнат, дяволите да ги вземат. Беше същото, както когато майка му и баща му спореха какво да правят с него, а той стоеше до тях и ги слушаше, и гледаше ту към единия, ту към другия. Майка му, също като Норм Дилуърт, твърдеше, че е разглезено дете. Но най-много го беше изненадало убеждението на Норм, че се заиграва с Хайди. Дори не си беше помислял, че Норм може да е достатъчно умен или предвидлив, че да забележи каквото и да било. А после и онова, че Джак не бил предлагал нито една читава идея и че Норм смятал да изтегли своя дял и да го зареже.

Е, добре, този Нестор, самозванецът, можеше да ги навести, но можеше и да не го направи. Ако дойдеше, нищо нямаше да му попречи да го застреля. Хубаво. Явно проблем нямаше. Но възможността Норм Дилуърт да го изостави и да вземе Хайди със себе си беше нещо, с което Джак трябваше да се заеме час по-скоро.

Същата сутрин Нестор, все още в църквата, но готов за потегляне, си бе представял как дванайсетте коли с неговите Отмъстители се разгръщат пред кръчмата, но в крайна сметка реши, че трябва да променят плана.

Тези контрабандисти на уиски си бяха престъпници и сигурно имаха оръжие. Вече беше прекалено късно да се промъкват незабелязано. Ако започнеха да стрелят, щяха да направят на решето радиаторите и колите щяха да останат безполезни, докато не ги поправеха.

Щяха да постъпят другояче — веднага след като завиеха по разклона на шосето, щяха да паркират един след друг на банкета. Оставаше им да пресекат канавката и паркинга, около 150 стъпки отъпкана земя до кръчмата, през откритото, а в момента на паркинга едва ли имаше повече от една-две коли. Щеше да използва високоговорителя, за да даде възможност на контрабандистите на уиски да излязат. Ако не го направеха, щеше да изпрати своите Отмъстители, облечени в бели роби и с високо вдигнати факли.