Елмор Ленард - Горещо хлапе

Сега Джак Белмонт бе присвил очи и се опитваше да отгатне какво търси шерифът тук.

— Не ми казвай… дошъл си да се опиташ да ме арестуваш.

— Не бих имал нищо против — отговори Карл, — но не съм виждал името ти върху заповед за арест, откакто ни напусна Емет Лонг. Не си достатъчно важен за шерифската служба.

Това явно даде някаква идея на Джак Белмонт.

— Тогава сигурно си дошъл да изпиеш едно — каза той.

— Няма да ти откажа — рече Карл.

Проследи как Джак Белмонт даде знак на бармана, който донесе две малки чашки и ги напълни. Карл вдигна своята, отпи, кимна на Джак и я довърши на един дъх. После каза:

— Не проверявам спиртоварни и пивници, но познавам едного, който се занимава с това по тези места. Предполагам, че заради него вечерта не е една от най-добрите за теб. Никой не иска да получи куршум заради чаша уиски.

— Говорим за Нестор Лот — кимна Джак.

— Същият. Ако намине, ще бъда тук, за да го вкарам в затвора. — Забеляза, че Джак Белмонт се намръщи. — Защото се представя за правителствен агент — обясни Карл. — Не е позволено да го правиш, дори и да си мислиш, че е за доброто на държавата да забраняваш на хората да се напиват и да пребиват жените си.

Джак попита:

— Още едно?

— Няма да ти откажа. Събрал е неколцина тъпаци от Клана, които да търчат наоколо и да стрелят по хората.

— Смяташ, че ще дойде тук?

— Рано или късно, след като нарушавате Закона на Волстед 23 23 Популярно название на закона от 1919 год., който привежда в сила Сухия режим; по името на автора му — Андрю Волстед(1860–1947). — Бел.прев. .

Барманът отново напълни чашите им и Карл изпи своята.

— И идваш тук съвсем сам… — каза Джак. — Мислиш ли, че ще успееш да го спреш?

— С твоя помощ — отговори Карл.

Джак гледаше как този шериф с тъмен костюм и модна панамена шапка обикаля кръчмата и наднича през прозорците. После спря при масата на момичетата и започна да разговаря с тях така, сякаш познаваше Вайълет и Елъди. Господи, познаваше дори Хайди, ясно си беше, след като Хайди бе изтичала към него с широка усмивка на лицето. Сега двамата се прегръщаха, все едно бяха стари любовници. Сигурно беше прекарал доста време в публичния дом в Семинол. А може и да ги беше арестувал за проституция, но щяха ли тогава да се радват да го видят?

Карл Уебстър не приличаше на нито един от представителите на закона, с които Джак се беше сблъсквал — с официалния им начин на изразяване, без да се усмихват на никоя от шегите ти, дори да бяха смешни.

Сега Карл стоеше на бара, пиеше с Норм Дилуърт и разговаряха като стари приятелчета — за Емет Лонг или за затвора по всяка вероятност, след като шерифът най-вероятно знаеше какви ги е вършил досега Норм. Джак приближи до бара, за да се присъедини към тях.

Говореха си за оръжие.

Норм веднага му беше издрънкал, че още пази стария си уинчестър, любимата му пушка, два револвера трийсет и осми калибър и една ловджийска двуцевка. После изведнъж каза, че Джак е настоял да се въоръжат.

Карл се обърна към него:

— Така ли било?

Джак се поколеба. В крайна сметка въпросът задаваше не друг, а правителствено ченге. Ала сетне Норм се обади:

— Джак донесе няколко ловни пушкала за момчетата и един автомат томпсън, който купил от някакъв пазач в затвора. В случай че бандите се опитат да поемат бизнеса. Често се появяват от Канзас Сити или Чикаго. Иска ми се автоматът да ми беше под ръка, когато Нестор Лот ми затвори бара. Влезе вътре и започна да стреля. Уби бармана, въпреки че си беше вдигнал ръцете. Един от миньорите му изкрещя нещо на италиански и застреляха и него, без никаква причина. После се изсипа цялата банда от Клана, нахлузили онези ми ти калъфки за възглавници, и се заеха да трошат бутилки и да рушат заведението… Да ти кажа обаче, мисля, че на тръгване са взели няколко шишета.

— Не те ли тикна в затвора? — попита Карл.

— Измъкнах се, докато бяха още прекалено заети.

Карл гледаше внимателно Норм.

— С колко човека разполагаш тук?

Думите му най-после успяха да раздразнят Джак дотолкова, че да се обади:

— Имаме достатъчно.

Ето обаче, че Норм вече му разказваше как имали двама бармани, двама биячи, две цветнокожи момчета, едното от които готвело.

— Така и не ги разпитах дали могат да стрелят, понеже са черни. Камериерките идват сутринта. С нас тримата ставаме седмина, които умеем да боравим с оръжие. С Хайди осем. Жена ми може да стреля, виждал съм я.

— Шегуваш се — каза Карл, — женени ли сте? — И се ухили срещу селяндура. — Намерил си умно девойче. И знам, че животът й не е бил лек.