Елмор Ленард - Горещо хлапе

— Успя ли да го убие?

— Куршумът излезе през гърба му и счупи един от прозорците в предната стая. През това време аз взех пушката и стрелях по онези двамата, докато се измъкваха, но ударих само единия.

— Какво направихте с телата?

— Подхвърлихме ги на релсите.

— Норм никога не ми е споменавал.

— Не обича да се потупва сам по гърба.

— Дори не съм го чувал да казва, че досега е убивал човек.

Отново обърна глава, за да я погледне. Хайди ровеше в пъпа си с нокът.

— Такъв си е Норм — каза тя, без да вдига очи към него.

— Редовен клиент ли ти беше?

— Норм ли? Идва два пъти. Междувременно ме пребиха. Норм видя, че ми е зачервено задничето, и следващия път се върна с оръжие.

— Веднага ли се оженихте?

— Той ми предложи… какво се очакваше да му отговоря?

Джак си обу чорапите, а после и обувките, но не завърза връзките, нито се изправи. Подхвърли:

— Какво ще правим с него?

Хайди обърна глава на възглавницата, за да го погледне, а пръстът й още си играеше с пъпа.

— Не получаваш ли каквото искаш?

— Не ми харесва, че си с него.

— Той ми е съпруг.

— Точно това исках да кажа.

— Искаш да се оженим ли? — попита тя.

Джак се наведе да си завърже връзките. Сега по радиото Рут Етинг пееше „Десет цента на танц“.

— Да видим първо как ще се развият нещата — рече той.

— Как ще се развият кои неща?

— Ти и аз. Да видим дали ще си допаднем.

— Нека те попитам още веднъж — рече Хайди. — Не получаваш ли каквото искаш?

Нестор Лот каза:

— Във филма виждаме този момък на име Бен Кемърън, който забелязва как белите деца нахлузват чаршафи и се преструват на призраци, за да изплашат някакви негърчета. Последното дава на Бен идея и ето ти как в същия ден се родила една велика организация.

Нестор беше събрал хората от Клана в една разнебитена църква на петдесятниците в покрайнините на Кребс и им разказваше за Раждането на една нация, наричайки го един от най-великите филми на всички времена, показан за пръв път преди осемнайсет години, преди Ал Джонсън и говорещите филми, и как всички можели да го гледат на филмовия фестивал в града.

— Искате ли да знаете истината за Реконструкцията след Гражданската война? Как е станало всичко? Искате ли да видите как черньовците тероризират бели семейства? Как изблъскват белите от тротоара? Черньовци в щатската законодателна власт, вдигнали босите си крака на бюрото? Е, по онова време с негърските правила и Реконструкцията сме можели да се борим единствено с помощта на Клана. Знаете ли, че ако намерели бяла мантия в килера ви, са можели да ви разстрелят? Но Кланът устоял и бил твърдо решен да постави негрите на мястото им. В днешно време пък айталианците създават неприятности, нарушават закона, а онзи айталиански началник на полицията им позволява да си правят каквото щат. — Спря, намръщи се срещу слушателите си, очевидно изпаднал в дълбок размисъл. После продължи: — Как става така, че най-големите неприятности винаги ги създават хора с тъмна кожа? Забелязали ли сте? — Да, бяха го забелязали, закима публиката. — Отидох да се срещна с този началник на полицията на име… — Нестор изрови парче хартия от джоба на сакото си, разгъна го и погледна записаното на него:

— Фаусто Баси, така мисля. Канех се да го попитам що за американско име е Фаусто Баси, но не го направих. Попитах го дали знае кой съм. И знаете ли какво ми отговори?

В офиса на Боб Макмеън имаше двама шерифи, Карл Уебстър и Лестър Кроул, който беше в края на четиридесетте, и сега двамата седяха срещу бюрото на своя шеф. Лестър Кроул бе шерифът, с когото Боб Макмеън беше посетил семейство Уебстър няколко години по-рано, когато Карл застреля крадеца на добитък.

— Та този тип влиза най-спокойно в кабинета на началника с два четирийсет и пети калибър на кръста, а на ревера му има полицейска значка. След което казва на Фаусто Баси: „Знаеш ли кой съм?“, Фаусто си разбира от работата, умен е, но може и малко да се е отпуснал напоследък, има си дори шкембенце. Отвръща му: „Да, ти си Нестор Лот, издирват те за тройно убийство и още седем опита за убийство в Осейдж Майнинг. Защо не поседнеш и не изчакаш съдията да разпише заповедта за арест?“ По това време в офиса му е само секретарката. По-късно тя ни разказа, че Нестор и някакъв момък от местните с него извадили патлаците, Нестор и двата, и заключили нея и началника в карцера, след което си заминали. Случило се е вчера следобед.

Лестър Кроул каза:

— Щом началникът е знаел с кого си има работа и човекът просто така си е стоял пред него в собствения му кабинет…