Елмор Ленард - Горещо хлапе

Ала сетне му хрумна нещо, за което напоследък си беше мислил: за хората, които изучават дивите животни в природата, как наблюдаваха лъвовете и дори кръщаваха всяко животно от стадото, а после им беше жал за малкия изтърсак Джими, който така и не успяваше да се добере до цицките на майка си, искаше им се да вземат лъвчето със себе си в бивака и да се погрижат за него. Само че не можеха да постъпят така, защото се намесваха в естествения ход на нещата. Налагаше им се да наблюдават как големият татко-лъв идва и изяжда Джими. Не беше ли същото и тук? Нима тези хора не живееха съгласно свои собствени правила за поведение?

Не му трябваше много да обърне тези мисли в метафора и съвсем скоро Тони вече работеше с жар, драскаше в бележника си, опитвайки се да прокара литературен паралел между животинското и човешкото поведение — такова, каквото беше то в Източна Оклахома.

Онова, което занимаваше мислите на Джак Белмонт тези дни, като се оставеше настрана желанието му да прави пари и да стане известен престъпник, беше жената на Норм Дилуърт, Хайди.

Хайди Уинстън от Семинол.

Как Норм я беше взел от публичния дом и я бе отвел в колибата им недалеч от железопътното депо в Кийфър. Какво беше правила, след като той и Норм влязоха в затвора? Къде беше отседнала като перачка на служителите от железниците, докато си намери работа като камериерка — или поне така твърдеше тя — в хотел „Сейнт Джеймс“ в Сапулпа? Оказа се, че казва истината, понеже тъкмо с това се занимаваше, когато двамата излязоха от затвора и се заеха да ограбват банки заедно с бандата на Емет Лонг. От време на време Джак и Норм се отбиваха в хотела, докато Емет не ги потърсеше за поредната работа. Джак направо се поболяваше от мисълта, че Хайди е в леглото с Норм в съседната стая. Понякога подслушваше, притиснал празна водна чаша до стената, чуваше ги как си говорят, а нерядко — и как Хайди стене, когато го правеха.

Тя, от своя страна, не преставаше да му хвърля по някое око. Случваше се да се навежда пред него с късата си рокличка и да си взема маслина от чинията на масичката за кафе, след което слагаше маслината в устата си и някак я засмукваше. Най-накрая, след един от обирите, Джак се прибра в хотела по-рано от Норм. Хвана Хайди под ръка и я заведе в стаята си. Без да каже и дума, започна да смъква панталоните си, докато Хайди изхлузваше роклята си през глава. И двамата не проговориха дори докато Джак я клатеше яростно върху леглото — толкова силно и страстно, колкото можеше, за да й покаже какво изпитва към нея. По-късно Хайди каза:

— Започвах да се чудя за теб.

В някои отношения Джак Белмонт се издигаше. Като поглеждаше назад към провалите си, можеше да признае, че някои от тях са били по негова вина. Като например идеята да изнудва Орис. Биваше си я, но пък я приложи спонтанно, преди да е успял да я обмисли както трябва. Същото се бе получило и с отвличането на Нанси Полис. Беше се втурнал презглава, без да си даде сметка, че тя може да го разпознае. А по-късно — без дори и за секунда да повярва, че собственият му баща може да го изпрати в затвора, само заради някаква си взривена празна цистерна. Но пък беше вдигнала хубава пушилка.

Какво беше научил от обирането на банки в компанията на Емет Лонг? Влез вътре, изкарай акъла на всички и си излез с парите. Как иначе? Емет Лонг беше показал, че е твърде стар за живота на издирван престъпник, след като се остави на онзи измамнически шериф да го спипа и застреля. Карл Уебстър. Не, единственото, което научи със сигурност от Емет Лонг беше, че ако ти се прииска жената на друг човек, най-вероятно ще ти се наложи да го застреляш, за да я получиш.

Така че какво трябваше да направи по въпроса с Норм Дилуърт?

За простичък момък, Норм беше умен по свой собствен провинциален начин. Негова беше заслугата за връзките им с контрабандистите от Кребс.

Не искаше да застреля Норм в гърба. Но и не искаше да го предизвика открито, Норм си го биваше с револвера и пушката. Вече бе застрелял две ченгета, които ги бяха преследвали на излизане от Коулгейт. Беше се навел и ги беше надупчил през предното стъкло на полицейската кола. Единственият човек, по когото Джак бе стрелял досега, беше цветнокожото момче, бягащо от разгневената тълпа по време на расовите бунтове, още петнайсетгодишен. Всичко го навеждаше на мисълта, че се налага да застреля някого сега, като възрастен, за да му хване цаката.

Напоследък си мислеше отново да отвлече Нанси Полис от пансиона й, да изпрати няколко от момчетата да я измъкнат, след което да изпрати съобщение на Орис, че няма да я види повече, ако не им плати сто хиляди долара откуп, с надеждата, че баща му все още изпитва чувства към нея. Мислеше си и да обере Националната търговска банка в Тълса, където Орис понастоящем членуваше в борда на директорите. Представяше си как секретарката влиза по време на съвещанието и съобщава пред всички, че синът на мистър Белмонт е обрал банката долу.