Елмор Ленард - Горещо хлапе

Следващата стъпка на Нестор и хората му от Клана бе да облекат белите си мантии, да сложат островърхите шапки и да отидат с колите до хребета, откъдето се откриваше изглед към Осейдж номер 5 и стачниците, застанали покрай оградата на мината, с плакати в ръце. Нестор строи стрелците си — всеки въоръжен с пушка — по дължината на хълма, с белите им качулки, брулени от вятъра, на разстояние не повече от стотина ярда. Бяха се вторачили право в стачниците. После изпрати един от членовете на Клана да слезе до долу с колата си, като към радиатора й прикачи бележка — ултиматум — на която с големи букви пишеше:

„ИМАТЕ ПЕТ МИНУТИ ДА НАПУСНЕТЕ, СЛЕД ТОВА ЩЕ ОТКРИЕМ ОГЪН“

Миньорите дори и не си помислиха да напускат. Завикаха към калъфките за възглавници горе на хълма и в продължение на пет минути не престанаха да ги наричат с мръсни имена, като „нечисто пране“, след което се затичаха да си спасяват живота, когато хората от Клана запратиха срещу тях един залп и не спряха да стрелят, както не спираха и да се смеят и ругаят, убивайки трима и ранявайки седем, преди стачниците най-после да успеят да преодолеят оградата и потърсят укритие зад постройките на компанията.

Собствениците на мините едва не получиха припадък при мисълта как ще изглежда цялата работа, знаейки много добре, че Обединени миньори със сигурност ще ги наклеветят жестоко във вестниците из цялата страна. Платиха болничните сметки на ранените, дадоха на семействата на убитите по един чек за петстотин долара, казаха на малката невестулка с двата пищова да се прибира обратно в Джорджия и свикаха арбитражно събрание с помощта на профсъюза.

Само че Нестор Лот остана да се навърта наоколо, набрал скорост, неуморен, почувствал увереност сега, след като имаше Клана зад гърба си. Онова, което му направи най-силно впечатление, бе потокът от контрабандни вино, бира и твърд алкохол, навсякъде из окръга… когато щатският затвор на Оклахома в Макалистър беше само на пет мили от Кребс. Нестор каза на Тони Антонели, който драскаше в бележника си в кафенето, където Нестор обикновено обядваше:

— Знаеш ли, че жените продават онази бира „Чок“ направо от каруците? В ледени ведра? Говоря ти за това, че айталиански жени изкарват пари, като напиват хората до смърт.

Тони почувства как лицето му пламва. На тъпака или не му беше ясно, че разговаря с италианец, или не му пукаше. Той затвори бележника си и каза на Нестор, че му е известно, че някои жени варят „Чок“:

— Правят я от ечемик, хмел, прибавят малко тютюн и по някоя и друга индийска ягода, но изобщо не е силна, в нея няма почти никакъв алкохол. Миньорите я пият като тоник, по здравословни причини, защото водата около миньорските лагери често не става за пиене или е отровна.

Това изобщо не трогна Нестор.

— Известни са ми някои комарджийски свърталища, където си проиграват парите, без да имат и най-малкия шанс да спечелят. Където човек може да си намери блудница и да прихване болестта й и алкохол, от който да ослепее. Всичко това плъзна насам от места като Олд Мексико.

Тони отвърна:

— Не съм чувал някой от италианците в Кребс да движи твърд алкохол.

— Но началникът на полицията е айталианец — настояваше Нестор. — Казва се Баси, говори с акцент и ти гарантирам, че не е американец. Какво прави той по въпроса с нарушаването на Сухия режим?

И зачака за отговор, вторачил откровено подозрителния си поглед в Тони. По-късно репортерът щеше да отвори бележника си и да се опита да опише този поглед, обвинението в него, дребния незначителен мъж, защитаващ закон, за който никой не даваше и пукната пара.

Най-накрая Нестор прибави:

— Искаш ли да ти дам една добра история?

Тони чакаше.

— Знаеш ли я онази голяма крайпътна кръчма при Болд Маунтин? От другата страна на Макалистър?

— Мястото на Джак Белмонт — каза Тони.

— Същата — кимна Нестор. — Смятам да отида там и да я ударя с моите Отмъстители за Христа. Ще я изгорим до основи.

Тони рече:

— Смяташ, че полицията ще ти позволи?

Нестор отговори:

— Човече, притрябвало ми е разрешението им.

Първото, което си помисли Тони, докато сядаше зад волана и палеше колата си, бе да отиде при кръчмата на Белмонт и да му каже какво му готвят. По лично негово убеждение уискито не вредеше никому. Не беше сигурен за момичетата, но пък и те му се струваха здрави и склонни да се забавляват. Една от сладураните там хващаше окото, казваше се Елъди. Да, точно така, трябваше да отиде и да предупреди Белмонт, че невестулката с двата пищова се кани да го навести.