Елмор Ленард - Горещо хлапе

— Къде смяташ да отидеш?

— Има един писател от „Истински детектив“. Иска да отида в Тълса. Съгласиха се да ме настанят в хотел „Мейо“ и да ми платят сто долара за статия с историята ми. А вкъщи вече идваха репортери от Канзас Сити и Сейнт Луис, Мисури.

— Наистина добре си живееш покрай това, че познаваш Красавеца, а?

— Винаги започват да питат как съм застреляла онзи недодялан глупак Джо Янг, но искат да знаят само едно, дали съм приятелка на Чарли. Отвръщам им: „Откъде изобщо ви хрумна това?“

— Не го отричаш.

— Казвам им: „Мислете каквото си искате, така и така няма начин да променя мнението ви.“ Просто се забавлявам с тях, нищо повече.

— И ставаш известна — кимна Карл. — Може пък да ти помогне да осъществиш мечтите си.

— Какви мечти? Да, като нищо ще си намеря работа като едно от момичетата в „Скандалите на Джордж Уайт“ 18 18 Поредица вариететни представления на Бродуей (1911–1939), продуцирани от Джордж Уайт (1890–1968). — Бел.прев. . — Вдигна пакета с покупките.

Карл го взе от ръцете й и двамата излязоха от магазина и тръгнаха към паркирания на улицата форд „Роудстър“. Той каза:

— Не бих се изненадал, ако постигнеш всичко, което някога си искала. Пазиш ли още визитката ми?

— Пазя я в библията си — отговори тя.

Карл, стиснал пакета с покупките, се усмихна на това фермерско девойче, което беше застреляло издирван престъпник и се забавляваше с репортерите. Снимките по вестниците не можеха да покажат истинския блясък на яркочервената й коса, нито да те подготвят за леснотата, с която можеше да вдигне към теб тези кафяви очи. Или пък онова, което му каза сега:

— Харесвам шапката ти.

Карл не успя да сдържи усмивката си.

— Обади ми се, когато дойдеш в Тълса. Ще ти купя сладоледена сода — рече той.

Причината, поради която Тони Антонели се нагърби да напише онова, което смяташе да нарече „Кървавата война при Болд Маунтин“, бе фактът, че реши да се върне в Кребс, за да отрази работническата стачка.

Собствениците на мините обявиха, че намаляват надниците с 25 процента, а миньорите от Клон 2337 излязоха от Осейдж номер 5. Исканията им: компанията да продължи да им плаща чисти шест долара и десет цента на ден. Тони беше израснал сред миньори от италиански произход и искаше да чуе тяхната версия на историята. Отговориха му, че се борят за минимални заплати и няма да отстъпят за нищо по-малко. Достатъчно лошо било, твърдяха те, че им се налагало да изкарват в дупката по десет часа с тези миризливи катъри. Казваха, че газовете на животните вонели така, че човек можел да се самовзриви, ако по невнимание произведе искра с кирката си. Тони не беше сигурен дали последното е истина, но все пак го записа. Материалът си го биваше, отразяваше отношението на миньорите.

Компанията купи стачкоизменници и нае човек на име Нестор Лот, по някое време изпълнявал длъжността специален агент за Правосъдното министерство в Джорджия. Беше преследвал контрабандисти на алкохол, опълчващи се на Сухия режим с незаконно производство и продажба на спиртни напитки, Фаусто Баси, началникът на полицията в Кребс, осведоми Тони как за Нестор Лот се знаело, че е застрелял повече контрабандисти, отколкото е арестувал, както и че „треперливият спусък“ често бил част от решенията му.

Нестор Лот носеше два автомата четирийсет и пети калибър, военна изработка, по един от двете страни на кръста си, пристегнати към бедрата му с кожени каиши. Тони записа в бележника си: „Той е нисък на ръст, не по-висок от пет фута и три инча, а леденостуденият му поглед те пронизва с неподправено, изострено внимание. Когато се усмихва, което се случва рядко, човек никога не е сигурен дали е, за да изрази задоволство, или поне добронамереност, защото усмивката никога не достига очите му.“

Нестор Лот се отърва от стачкоизменниците на компанията с думите, че са пияници и скитници, нямащи какво да заложат на карта в създалата се ситуация, и повика членовете на местния Ку Клукс Клан, които да се заемат със задачата. После им заяви:

— Нали знаете, че тези дагос 19 19 dago (амер. англ.) — от „Диего“, обидно нарицателно за неасимилирани италиански имигранти; отнася се и за хора с испански произход. — Бел.прев. са до един социалисти и врагове на американския начин на живот? Ако още сега не ги стъпчем, скоро ще поискат работата ви, фермите ви и не след дълго ще подмамят жените ви християнки така, както само айталианците 20 20 Южняшки изговор за „италианец“. — Бел.прев. си знаят.