Елмор Ленард - Горещо хлапе

— Когато ме откараха в Джеф Сити, във вестниците имаше всякакви мои снимки. На някои съм с белезници.

Той се облегна назад, когато сервитьорката дойде с храната, а щом момичето обърна гръб на масата им, я плесна по задника. Сервитьорката каза:

— Нахалник. — И се престори на изненадана, но по сладък начин.

Лули се канеше да му каже как снимката на Чарли Флойд е била публикувана в салисоуския вестник поне петдесет и един пъти, по веднъж за всяка от петдесет и едната банки, които е ограбил в Оклахома. Само че си знаеше, че няма как да е истина, така че си замълча.

Довършиха си вечерята, панирани свински пържоли, а Джо Янг й каза да плати сметката — долар и шейсет за всичко, включително паят от ревен за десерт — с парите й за черни дни. Върнаха се обратно в мотела и той отново легна върху нея, този път върху пълния й стомах, като дишаше през носа, а тя видя как тази работа, да бъдеш приятелка на гангстер, не беше легло от рози.

На сутринта се насочиха на изток по шосе 40 в посока Куксън Хилс. Джо Янг управляваше форда, изкарал лакът през прозореца. Лули беше вдигнала яката на палтото си и я придържаше, за да се предпази от вятъра. Джо не спираше да говори. Казваше, че ще отидат до Мъскоугий и ще оберат някоя бензиностанция по пътя. За да й покаже как стават нещата.

Вече вън от Хенриета, тя посочи:

— Ето една.

— Твърде много коли — отговори той. Трийсет мили по-нататък, докато напускаха Чекота и поемаха на север към Мъскоугий, Лули погледна назад и каза:

— Какво й е на тази „Тексако“?

— Нещо не ми хареса — рече Джо Янг. — За тази работа трябва нюх.

Лули произнесе:

— Ти избери тогава.

Беше сложила пистолета в черно розовата чантичка, която й бе изплела Силвия.

Влязоха в Съмит и минаха съвсем бавно по улиците, като се оглеждаха. Лули очакваше Джо всеки момент да избере мястото. Започваше да изпитва вълнение. Излязоха в другия край на града, а той каза:

— Ето я нашата бензиностанция. Можем да напълним резервоара и да изпием по чаша кафе.

Лули попита:

— Ще я оберем ли?

— На такова ми прилича.

— Прилича ми на дупка.

Пред разнебитената постройка имаше две бензинови колонки, боята се лющеше и имаше табелка, на която пишеше ХРАНА и се разясняваше, че супата струва десет цента, а хамбургерите се продават за пет цента парчето.

Докато прегърбеният мъж пълнеше резервоара на колата им, двамата влязоха вътре. Джо Янг не пропусна да вземе вече почти пресушената бутилка с уиски и я остави на тезгяха пред себе си. Жената насреща им беше крехка, с плоска гръд и изморен вид. От време на време отмахваше кичури от лицето си. Тя сложи пред тях две чаши, а Джо Янг наля в своята остатъка от уискито.

Лули не искаше да обира тази жена.

Жената пък в същия момент казваше:

— Мисля, че е празна. — Имаше предвид бутилката.

Джо Янг тъкмо се беше концентрирал върху последната капка, падаща в чашата.

— Можеш ли да ми помогнеш? — попита той. Жената вече сипваше кафето.

— Искаш ли малко от домашното? Мога да ти дам и канадско уиски за три долара.

— Дай две — рече Джо Янг, поставяйки колта върху тезгяха. — И каквото имаш в касата.

Лули не искаше да обира тази жена. Мислеше си: не се налага да обираш хората само защото имат пари, нали?

Жената произнесе:

— Дяволите да те вземат, мистър.

Джо Янг взе пистолета, заобиколи тезгяха и отиде да отвори касата. Докато вземаше банкнотите, каза на жената:

— Къде държиш парите от уискито?

— Ей там вътре — отговори тя, вече отчаяно.

— Четиринайсет долара? — попита той, като ги показа и се обърна към Лули: — Насочи пистолета си към нея, за да не шава. Покажи го и на дядката, ако влезе. — После мина през вратата, водеща към нещо като кухня.

Без да откъсва очи от оръжието, което Лули бе извадила от плетената си чантичка, жената попита:

— Как си се хванала с този боклук? Изглеждаш ми момиче от добро семейство, имаш си хубава чантичка… Какво не ти е наред? Божичко, сигурна съм, че можеш да намериш нещо по-добро от този тип.

— Знаеш ли кой ми е добър приятел? — попита Лули. — Чарли Флойд, ако се сещаш. Ожени се за братовчедка ми Руби. — Жената поклати глава, а Лули прибави: — Красавеца Флойд? — И й се прииска да си прехапе езика.

Сега жената вече се усмихна, показвайки чернилката между зъбите, които й бяха останали.

— Веднъж идва тук. Направих му закуска и ми плати два долара за нея. Чувала ли си някога такова нещо? Взимам по двайсет и пет цента за две яйца, четири ивици бекон, препечена филийка и колкото си искаш кафе, а той ми даде два долара.