Елмор Ленард - Горещо хлапе

Зачуди се, ако се бяха засекли, дали би я познал, но беше сигурна, че щеше.

Каза на приятеля си в дрогерията:

— Ако Чарли те чуе, че го наричаш Красавеца, ще намине за пакет „Лъки“, винаги такива пуши, и ще те застреля в сърцето.

„Джорджиън“ беше най-големият хотел, който някога бе виждала. Докато го приближаваше с роудстъра, си помисли, че тези банкови крадци наистина знаят как да си угаждат. Отби отпред и към нея, за да й отвори вратата, тръгна цветнокож мъж с фуражка и зелена униформа със златни копчета. В същия момент по тротоара се приближи Джо Янг, махна на портиера и се настани до нея в колата.

— Исусе Христе, открадна я, а? Господи, на колко си години, че да се разхождаш наоколо и да задигаш автомобили?

Лули каза:

— На колко трябва да бъдеш?

Той й нареди да кара право напред. Тя попита:

— Не си ли отседнал в хотела?

— Не, в един мотел.

— Там ли е Чарли?

— Навърта се наоколо.

— Е, вчера е бил в Салисоу. — Лули вече звучеше леко вбесено. — Ако на това му викаш наоколо. — Забеляза по изражението му, че не знае за това. — Мислех, че си в неговата банда.

— С него сега е едно от старите му момчета на име Бърдуел. Размотавам се с Чок, когато на мен ми харесва.

Тя беше почти сигурна, че Джо Янг я лъже.

— Ще видя ли Чарли, или не?

— Ще се появи, не си блъскай главата с това сега — рече той. — След като си имаме кола, няма да се налага да крада друга. — Настроението му беше приповдигнато. — За какво ни е Чок? — попита, като й се хилеше отблизо в колата. — Имаме се един друг.

Последното й подсказа какво да очаква.

Щом стигнаха до мотела и се озоваха в номер 7, едностайна дървена къщичка, нуждаеща се от пребоядисване, Джо Янг си свали сакото и тя видя автоматичния колт с перлена дръжка, натикан в панталоните му. Той остави пистолета на тоалетната масичка до едно пълно шише уиски и наля две чаши — неговото питие бе по-голямо от нейното. Тя остана вгледана в него, докато той не й каза да си свали палтото, а когато го направи, й каза да си свали и роклята. Сега стоеше само по бял сутиен и долни гащи. Джо Янг я огледа от горе до долу, преди да й подаде по-малкото питие и да се чукне с нея:

— За бъдещето ни.

Лули, забелязала веселието в очите му, каза:

— В което ще правим какво?

Той остави чашата си на тоалетката, извади два револвера трийсет и осми калибър от чекмеджето и й предложи единия. Тя го взе, голям и тежък в ръката й, и попита:

— И…?

— Знаеш как да откраднеш кола и се възхищавам на уменията ти. Но се обзалагам, че никога не си обирала някое място с пистолет.

— Това ли ще правим?

— Ще започнем от бензиностанция и ще ти проправям пътя нагоре към банките — обясни той. — Освен това се обзалагам, че никога не си била и с възрастен мъж.

Лули си помисли дали да не му каже, че е по-голяма от него, най-малкото по-висока, но не го стори. Преживяването щеше да е ново, различно от опита й с момчетата в пущинака, и искаше да види как ще й се стори.

Е, Джо Янг сумтеше доста и беше груб, дишаше тежко през носа и миришеше на тоник за коса „Щастлив тигър“, но не беше кой знае колко по-различно от онова с момчетата. Преди той да свърши, започна да й харесва и дори започна да го удря по гърба със загрубелите си от бране на памук пръсти, докато той не задиша по-леко. Щом се изтърколи от нея, тя взе клизмата, която беше намерила в чантичката на мистър Хагенлокър, и отиде в банята, следвана от гласа на Джо Янг:

— Иииха… — След което: — Нали знаеш каква си сега, момиченце? Ти си онова, което наричат приятелка на гангстер.

Джо подремна малко, събуди се все така опиянен и потърси нещо за ядене. Така че отидоха в „Пюрити“, след като Джо заяви, че това било най-хубавото местенце в Хенриета.

На масата Лули каза:

— Когато веднъж Чарли Флойд дошъл тук, всички си останали по къщите.

— Откъде знаеш?

— Знам всичко, което някога е написано за него, дори някои неща, които се предават само от уста на уста.

— Кой го е нарекъл Красавеца?

— Открих, че не е бил онзи касиер в Сейнт Луис, а жена на име Бюла Аш. Държала е пансиона в Канзас Сити, където бил отседнал Чарли.

Джо Янг вдигна чашата си с кафе, в която беше сипал малко алкохол, и каза:

— За мен също ще има да четеш, дете.

Това й напомни, че не знае на колко години е Джо Янг, така че използва възможността да го попита.

— Следващия месец навършвам трийсет, роден съм на Коледа, също като бебето Исус.

Лули се изсмя на висок глас. Не успя да се сдържи, представяйки си как Джо Янг лежи в яслата заедно с бебето Исус, а тримата мъдреци го наблюдават подозрително. Попита го колко пъти са публикували снимката му във вестника.