Елмор Ленард - Горещо хлапе

През лятото на 1924, когато навърши дванайсет, отидоха на сватбата на братовчедка й Руби в Салисоу. Руби беше на седемнайсет, а момчето, за което се омъжваше, Чарли Флойд, на двайсет. Руби беше мургава, но хубавичка — индианската кръв на чероките от страна на майка й си личеше. Двете с Лули нямаше какво да си кажат по време на сватбата, но Чарли я наричаше хлапе и разрошваше немирната й коса — червеникава, от страна на майка й. Освен това й каза, че имала най-големите кафяви очи, които е виждал у малко момиченце.

Едва на следващата година тя започна да чете из вестниците за Чарли Артър Флойд: как той, заедно с още двама други, отишъл в Сейнт Луис и освободил счетоводството на „Крогер Фууд“ от 11 500 долара. Бяха ги хванали в Салисоу, докато си карали нагоре-надолу в чисто нов студебейкър, който купили във форт Смит, Арканзас. Касиерът на „Крогер Фууд“ идентифицирал Флойд с думите:

— Това е той, красавецът с ябълковите бузи.

Постепенно вестниците подхванаха прякора и започнаха да го наричат Красавеца Флойд.

Лули си го спомняше от сватбата по-скоро като сладък, но и малко страшен заради начина, по който ти се усмихваше — без да си сигурен какви точно мисли му се въртят в главата. Обзалагаше се, че мрази да го наричат Красавеца. Загледана в снимката му, която бе изрязала от вестника, Лули усещаше, че полека започва да си пада по известния престъпник.

През 1929, докато все още беше в Джеф Сити, в щатския затвор на Мисури, Руби се разведе с него за неизпълнение на съпружеските задължения и се омъжи за човек от Канзас. Лули си помисли колко ужасна е постъпката й, че е предала Чарли.

— Руби не вярва, че Чарли някога отново ще влезе в правия път — обясни Силвия. — Има нужда от съпруг така, както и аз имах, за да се справя с трудностите в живота и за да има кой да се грижи за малкия Демпси. — Кръстен на световния боксов шампион в тежката категория.

След като Чарли вече беше разведен, Лули искаше да му пише и да изрази симпатиите си, но не знаеше кое от имената му да използва. Беше чувала приятелите му да го наричат Чок, заради страстта му към бирата „Чоктоу“, любимата му напитка още от младежките години, докато скитал из Оклахома и Канзас заедно със сезонните работници.

Лули реши да започне писмото си със „Скъпи Чарли“, след което написа, че според нея било срамота това, че Руби се е развела с него, докато още е в затвора, а не е проявила поне малко смелост да го изчака да излезе. Но онова, което най-много искаше да знае, беше: „Спомняш ли си ме от сватбата си?“ Заедно с писмото изпрати и своя снимка, на която беше облечена в бански костюм, застанала странично и усмихната през рамо към фотоапарата. По този начин напълно развитите й, шестнайсетгодишни гърди се виждаха в профил.

Чарли й отговори. Да, разбира се, че си я спомнял, „малкото момиченце с големите кафяви очи“. И освен това прибави: „Излизам през март и смятам да намина през Канзас Сити, за да проверя как вървят нещата. Дадох адреса ти на един от затворниците тук на име Джо Янг, когото наричаме Бугър 16 16 booger (англ.) — 1. Въображаемо чудовище, торбалан; 2. Сух назален секрет. — Бел.прев. , понеже е забавен. Той е от Окмългий, но му остава още година и нещо в тази отходна яма и иска да си пише с някое красиво девойче като теб.“

Проклятие. Но след това Джо Янг също й писа, изпращайки своя снимка, на която се виждаше горе-долу прилично момче с големи уши и руса коса. Джо Янг пишеше, че бил окачил снимката й с банския костюм на стената до леглото си, за да може да я гледа, преди да заспи, и да я сънува цяла нощ.

След като си размениха писма, тя му каза колко мрази да бере памук, да влачи кошницата по редовете на насажденията по цял ден в жегата и прахта, с протрити от късането на топчетата памук ръце, срещу което не помагали дори ръкавиците. В писмото си Джо отговори:

„Какво си ти, негърка робиня? Ако не ти харесва да береш памук, тръгни си и избягай надалеч. Така бих постъпил аз.“

Скоро след това той й писа отново:

„Пускат ме по някое време следващото лято. Защо не си направиш плановете така, че да се срещнем някъде и да се съберем?“

Лули му отговори, че си умира да види Канзас Сити и Сейнт Луис, чудейки се дали някога отново ще види Чарли Флойд. Попита Джо защо са го вкарали в затвора и той й писа в отговор:

„Мила, аз съм банков крадец, също като Чок.“

Имаше чувството, че всяка седмица се понася по някоя нова история за това, как Чарли е ограбил поредната банка, а снимката му неизменно беше по страниците на вестника. Беше вълнуващо дори само да се опитваш да проследиш с какво се занимава. Лули направо настръхваше при мисълта, че всички по широкия свят четат за този известен нарушител на закона, който харесваше кафявите й очи и й беше разрошвал косата като малка.