Елмор Ленард - Горещо хлапе

Проблемът на редактора на вестника в Окмългий беше, че нямаше да разпознае добрата литература, дори да му я прочетеше лично Джон Баримор 15 15 Джон Баримор (1882–1942) — театрален актьор, родственик на актрисата Дрю Баримор. — Бел.прев. .

Тони се беше свързал с редакцията на „Истински детектив“ на Бродуей в Ню Йорк и им беше дал мостри от оригиналните си, нередактирани неща, а те на свой ред му телефонираха. Редакторът му каза, че харесва статията за Черната ръка и дори може да я публикува, ако Тони включи малко повече информация за мафията и плановете й да поеме контрола над организираната престъпност в Америка. Тони отговори, че не вижда пречка.

След което предложи да напише материал за заместник щатски шериф, добре изглеждащ младок на път да се превърне в най-известния защитник на закона в Америка. Горещото хлапе на шерифската служба , което твърди, че ако му се наложи да извади оръжие, винаги застрелва престъпника, по чиито пети е тръгнал.

— В досегашната си кариера Карл Уебстър е изваждал пистолета си четири пъти. Познава се, че човек не бива да се занимава с него само по начина, по който носи панамената си шапка. И костюмът му винаги е добре изгладен. Гледаш го и се питаш къде ли държи пистолета.

— Значи изглежда добре, а?

— Може да мине за филмова звезда. Сигурно си спомняте, че той застреля Емет Лонг? Случи се преди четири години. Бил му е вторият. В момента събирам данни за случаите, когато е стрелял на месо. Всичко е във вестниците. Може дори да спомена, че дамите си падат по Карл. От време на време са го засичали с приятелката на Емет Лонг, Кристъл Дейвидсън. По-млад е от нея, още на около двадесет и пет или шест. Баща му е бил на Мейн, когато са го потопили в хаванския залив, и е оцелял. Той ще придаде колорит, малко патриотизъм. Онова, което искам да постигна — продължи Тони, — е да бъда с Карл, докато преследва издирвани от закона престъпници, и да пиша за това какво мисли и чувства, да се добера до емоциите му. Ще се получи история за един истински американски защитник на закона: Карл Уебстър. Снимката му ще бъде на корицата. — Тони замълча. — Например как е извадил револвера си.

Редакторът, седнал в офиса си на Бродуей, заяви, че изобщо не звучи зле, но после поиска да узнае:

— Какво друго имаш?

Тони отговори:

— Какво ще кажете за син на милионер, който обира банки? Джак Белмонт, решен да си спечели известност. Имуществото на баща му Орис Белмонт, собственик на „БПП — Петрол & Газ“, е оценено най-малко на двайсет милиона долара, вложени в рафинерии, автомобилни паркове, собствени складове за суров петрол. Офисът му заема цял етаж от Националната търговска банка в Тълса.

Даваше на редактора си солидни факти, уверен, че ще работи за „Истински детектив“:

— Джак Белмонт е младо конте. Сигурно има дузини костюми и чифтове обувки.

— Как така не съм чувал нищо за него?

— Ще чуете. Карл Уебстър е тръгнал по петите му.

— Щом таткото е богат, защо хлапето обира банки?

— Тъкмо за това ще бъде статията. Защо неговият старец го е отрязал? Защо? Като се изключи това, че е взривил една от цистерните на баща си, този тип е на път да свърши големи поразии, преди да приключат с него.

— Как ще се добереш до него?

— Казах ви, ще следвам Карл Уебстър.

По телефонната линия настъпи мълчание, след което редакторът в Ню Йорк каза:

— Знаеш ли кой сега е голяма работа в новините? Красавеца Флойд.

Бинго.

Тони каза със съвсем същия тих тон, с който бе говорил досега:

— Какво ще кажете за едно детайлно описание на приятелката му, Лули Браун? Доколкото разбирам, е парче и половина и е доста популярна.

— Вярно? Познаваш ли я?

— Тази седмица ще се срещам с нея в хотел „Мейо“ — отвърна Тони, — за интервю.

По линията настъпи още една продължителна пауза.

— Коя статия искаш да напишеш първо?

— До известна степен — каза Тони — са свързани. Когато Лули Браун застреляла едно от момчетата от бандата на Красавеца Флойд, познайте кой също е присъствал? — Преди да продължи, Тони направи кратка драматична пауза. — Карл Уебстър.

През 1918, когато Лули Браун беше шестгодишна, нейният баща, общ работник в складовете в Тълса, се записа в Морската пехота и бе убит при Боа дю Бело по време на Голямата война. Майка й Силвия, хълцайки, с писмото от неговия лейтенант в ръце, каза на Лули, че това било някъде във Франция.

През 1920 Силвия се омъжи повторно за праволинеен баптист на име Ед Хагенлокър и тримата се преместиха да живеят във фермата му за памук недалеч от Салисоу, под Тълса, на южния край на Куксън Хилс. По времето, когато Лули навършваше дванайсет, новият й баща я караше да бере памук, а Силвия му беше родила двама сина. Той беше единственият човек на света, който я наричаше с кръщелното й име — Луиз. Тя мразеше да бере памук, но майка й не смееше да отвори дума пред мистър Хагенлокър. Лули винаги мислеше за него по този начин, като за мистър Хагенлокър, а за майка си като за Силвия, към която така и не успя да се привърже отново. Мистър Хагенлокър мислеше, че когато станеш достатъчно голям, че да издържаш на кърската работа, трябва да работиш. Което значеше, че Лули приключи с училището след шести клас.