Елмор Ленард - Горещо хлапе

Прибраха четиринайсетте долара от касата и още петдесет и седем от кухнята. Докато се отдалечаваха, Джо Янг заговори за отиването в Мъскоугий и как нещо му подсказало да оберат точно тази бензиностанция. Как изобщо си плащали сметките с двете големи бензиностанции от двете им страни, отдалечени само на по няколко пресечки? Така че решил да вземе със себе си и бутилката, за да види какво ще му донесе.

— Чу ли я какво каза? „Дяволите да те вземат“, но ме нарече „мистър“.

— Чарли също е закусвал там веднъж — вметна Лули. — Платил й два долара.

— Само се е докарвал — рече Джо Янг.

В крайна сметка реши да отседнат в Мъскоугий, вместо да пресичат река Арканзас и да се насочат на юг.

— Да, днес сигурно сме взели поне петдесет мили — съгласи се Лули.

Той й отговори да не му се прави на умна.

— Ще те оставя в мотела и ще потърся някое от момчетата. За да видя дали Чок не се е мяркал наоколо.

Тя не му повярва, но какъв беше смисълът да спорят?

Слънцето почти беше залязло.

Мъжът, който бе почукал на вратата — виждаше го през остъклената част, — бе висок и слаб, с тъмен костюм, доста млад и издокаран, с панамена шапка. Лули подозираше, че е от полицията, но след като вече беше излязла на вратата, не виждаше причина да не му отвори.

Той каза:

— Мис. — Докосна периферията на панамената си шапка и й показа значката си — звезда в окръжност, вградена в портфейла, който той отвори пред нея. — Заместник щатски шериф Карл Уебстър. Нещо против да се представите?

— Казвам се Лули Браун — отговори тя.

Той се усмихна, показа хубавите си зъби, и каза:

— Вие сте братовчедката на жената на Красавеца Флойд, Руби, нали?

Беше толкова изненадана, все едно й бяха хвърлили кофа ледена вода в лицето.

— Откъде знаете?

— Разговаряхме с всички, които го познават. Спомняте ли си последния път, когато сте го виждали?

— На сватбата им, преди осем години.

— Толкова отдавна? Ами онзи ден в Салисоу?

— Не успях да го видя. Само че вижте, той и Руби са разведени.

Шерифът, Карл Уебстър, поклати глава:

— Отишъл е в Кофивил и я прибрал. А на вас не ви ли липсва един форд „Роудстър“ модел „А“?

И думичка не беше чувала за това, че Чарли и Руби са се събрали отново. Отговори:

— Колата не е открадната, използва я един приятел.

— Колата на негово име ли е? — попита той и изрецитира регистрационния номер от Оклахома.

— Платила съм я със собствените си надници. Просто се случи така, че се води на името на втория ми баща, мистър Ед Хагенлокър.

— Предполагам, че се е получило някакво недоразумение — рече Карл Уебстър. — Мистър Хагенлокър твърди, че е била открадната от имота му в окръг Секуоя. Кой точно е приятелят ви?

Преди да каже, че е Джо Янг, тя се поколеба.

— Кога се прибира Джо?

— По-късно. Освен ако не остане по-дълго с приятелчетата си и не се напие.

Карл Уебстър каза:

— С удоволствие бих разменил няколко думи с него — и извади от джоба си визитка със звезда и букви, които можеш да усетиш под пръстите си. — Ще помолите ли Джо да ми се обади, когато му е удобно, или по някое време утре, в случай че не се прибере тази вечер? Иначе вие сигурно просто си карате наоколо, а?

— Разглеждаме забележителностите.

Всеки път, когато срещаше погледа й, той се усмихваше. Карл Уебстър. Усещаше името му под палеца си. Хареса й начинът, по който той пое ръката й и й благодари, начинът, по който докосна периферията на шапката си, прекалено учтиво за един щатски шериф.

Джо Янг се върна към девет сутринта, като кривеше лице и мляскаше с уста, за да прогони противния вкус от нея. Влезе в стаята и отпи голяма глътка от шишето с уиски, после втора, пое си дълбоко дъх, издиша и като че ли се почувства по-добре. После каза:

— Още не мога да повярвам в какво се забъркахме снощи с онези дечурлига.

— Чакай — спря го Лули. После му обясни за шерифа, а Джо Янг изведнъж започна да се тресе и да не може да си намери място.

— Няма да се върна там — рече той. — Изкарах си десетте години и се кълна в Бога, че повече никога няма да се върна там. — Сега вече надничаше през прозореца.

На Лули й беше интересно да научи какво са направили Джо и приятелчетата му на дечурлигата, но знаеше, че се налага да се измъкват от тук. Опита се да му каже, че трябва да тръгват, веднага.

Все още беше пиян, или започваше да се напива.

— Ако ми се лепнат, ще има стрелба — каза той. — Лекетата ще го отнесат заедно с мен — каза той, може би дори без да си дава сметка, че подражава на Джими Кагни 17 17 Джеймс Кагни-младши (1899–1986) — американски актьор, спечелил популярност с ролите си на гангстер в криминални филми. — Бел.прев. .