Елмор Ленард - Горещо хлапе

Макмеън го прекъсна с думите:

— Предполагам, не му е хрумнало, че Нестор може да извади оръжие.

— На негово място щях да го арестувам още с влизането — продължи Лестър. Пушеше цигара и тръскаше пепелта в подгъва на панталоните си. Веднъж беше казал на Карл, че така държи молците надалеч.

— След стрелбата в мината — рече Макмеън — се чух с Правосъдно . Разбрах, че смятат да си сменят името от Щатско бюро за разследване на федерално бюро за разследване, или ФБР.

— Трябва да е ФБ за Р — каза Лестър.

— Бюрото си е тяхно — сви рамене Макмеън, — могат да си го наричат както желаят. Поне докато онзи досадник Дж. Едгар Хувър ги управлява.

— Срещал съм го — обади се Лестър. — Дава вид на голяма работа, но отвътре си е същинска старица.

— Тази сутрин пак ме потърсиха, за да ми съобщят, че Нестор Лот вече не е техен агент. Имали са си проблеми с него в Джорджия, стрелял е по контрабандисти без основателна причина и се наложило да го уволнят. Всичко, което се иска от вас, момчета, е да го арестувате, задето се е представял за човек на бюрото. Но сега си мисля, че ще е по-добре да го предадете на окръжния прокурор. Според мен стрелбата по миньорите ще е достатъчна, за да му осигури електрическия стол. Няма смисъл да се занимавате и със значката.

Лестър попита:

— Крие ли се някъде?

— Не, нахлува в заведения, където предлагат алкохол — отговори Макмеън. — Нестор и неговите петдесет призрака, хора от Клана, които той нарича Отмъстители за Христа, Фаусто и хората му могат само да гледат от разстояние, с вързани ръце са.

— Е, ако продажбата на пиячка е в противоречие със закона… — започна Лестър.

— За Бога — прекъсна го Макмеън. — Искам да арестуваш човека и да го предадеш на окръга. Можеш ли да го свършиш, без да спориш с мен?

— Просто исках да си изясня нещата — каза Лестър, — да си знаем кой кой е. — Докато се изправяха, той подхвърли на Карл: — Този път може да караш ти. Сложѝ и един томпсън в багажника, в случай че на Нестор му се прище да се запознаят.

Карл беше наясно, че в този момент Боб Макмеън ги наблюдава. Боб не каза нищо, така че Карл си замълча. Карл рядко имаше вземане-даване с Лестър Кроул, освен когато го слушаше как говори.

— Боб казва, че не иска да споря с него. Спорех ли? Казвам само, че ако този човек Нестор Лот затваря нелегални барове, значи спазва закона, не е ли така? Без значение дали се представя за федерален, или не. Прав ли съм? И още как!

Очите на Карл се затваряха за сън, докато слушаше как Лестър говори и управляваше шевролета с две врати по пътя от Тълса до Кребс, сто мили земеделски земи и хълмове, потънали в див рожков.

— Значи от нас се очаква да арестуваме този тип само защото си е закачил значка на ревера и върши работата, която е вършел, преди да го уволнят и да застреля онези миньори? Боб явно смята, че ще го изпекат заради това. О, така ли било? Защо просто не отнесем въпроса към компетенциите на съда?

Карл се чудеше дали ще срещне отново Лули Браун. Дали ще са се прибрали в Тълса, за да успее да я види по време на онова нейно интервю.

— Работата на шерифа не е лесна — говореше Лестър. — Да залавяш издирвани престъпници. Звучи елементарно. Но какво е издирваният престъпник? Човек, преследван от закона, който бяга, или се изплъзва. Нестор бяга ли? Не, там си е и се занимава с хора, които нарушават разпоредбите.

В представите си Карл виждаше Лули Браун, червената й коса, и си мислеше, че ако тя е на двайсет, няма да е прекалено млада за него. Само че можеше все още да е на осемнайсет или там някъде. Беше виждал датата й на раждане, но не си я спомняше. Може би беше родена през 1912.

Сега Лестър разправяше на Карл за езерото Окичоби във Флорида, където бил роден, това гигантско езеро, дълго трийсет мили и дълбоко само шест стъпки, като огромна чиния, с алигаторите му и един от най-добрите улови на костур в цялата страна.

— Ураганът през 28-ма… вятърът духаше със сто и петдесет мили в час, накара езерото да прелее през земните диги и уби хиляда осемстотин трийсет и осем души.

Каза, че мисли някой ден пак да го посети.

Карл пък все още мислеше за Лули.

Когато пристигнаха в Кребс, се срещнаха с началника на полицията в кабинета му. Първото, което Лестър поиска да узнае, беше защо, по дяволите, Фаусто не е прибрал Нестор и не го е хвърлил в затвора.

— Защото има повече хора от мен — обясни Фаусто. — Всички тези страшилища с чаршафи на главите, които обичат да стрелят.