Елмор Ленард - Горещо хлапе

Боб Макмеън попита:

— Откога стана толкова сигурен в себе си?

Шерифската служба заемаше целия втори етаж на Щатската съдебна палата на авеню „Саут Боулдър“ 8 Тълса. Срещата в кабинета на Боб Макмеън бе първият път, когато името на Джак Белмонт изскочи по време на разговор: Боб Макмеън и Карл Уебстър бяха единодушни, че някъде между банковите обири в Коулгейт и Сапулпа Джак е излязъл от затвора и се бе присъединил към бандата на Емет Лонг.

Различното при обира на банката в Сапулпа беше, че Емет Лонг бе влязъл и направил опит да осребри чек на свое име за десет хиляди долара — чек с клеймото на „БПП Петрол & Газ“, носещ подписа на Орис Белмонт, президентът на компанията. Джак Белмонт застанал на гишето заедно с Емет и казал:

— Това е подписът на татко ми. Давам ви думата си, че чекът е валиден.

В показанията си служителят на гишето твърдеше, че веднага разпознал Джак Белмонт, понеже баща му често го водел със себе си още от съвсем малък, но подписът изобщо не съвпадал с онзи, който пазели за сравнение. Нямало никакво значение, защото по това време Емет Лонг и Джак Белмонт, както и още един член на бандата, когото по-късно бяха идентифицирали като Норм Дилуърт, вече били извадили револверите си, а служителите на гишетата побързали да изпразнят съдържанието на чекмеджетата си — сума на стойност около дванайсет хиляди долара.

Боб Макмеън попита Карл дали е чувал как Джак Белмонт, заедно с един от работниците, подпалил една от цистерните на баща си. Другият, Норм Дилуърт, бил бивш затворник. Бащата не се беше поколебал да посочи сина си като отговорен за случилото се в съда. Джо Роси на свой ред бе посочил Норм като съучастник и двете момчета бяха осъдени за палеж, като всеки бе получил по две години без право на обжалване.

Карл отговори, че е чел за случилото се във вестниците и вече е говорил с полицията в Тълса за предишните арести на Джак.

— Освен това се срещах с него в Макалистър — рече той, — докато се опитвах да изровя нещо за Емет Лонг.

После му разказа как двамата бяха седнали в кабинета на капитана, недалеч от ротондата, висока поне четири етажа, разположена там, където се срещат източното и западното крило.

— Чуваш плясък на криле — обясни Карл, — вдигаш очи и виждаш как някъде горе лети гълъб.

Разказа му и как Джак седнал от другата страна на бюрото, някак мързеливо, сякаш не давал и пукната пара, с кръстосани крака като момиче.

— Запуши цигарата, която му дадох, и просто се загледа в мен. Дори не пожела да потвърди, че познава Емет Лонг, но трябва да са се срещнали там. Емет вече беше на свобода, когато освободиха Джак — веднага след като разговарях с него. Така че сигурно отдавна са били взели решение да се съберат и да ударят няколко банки заедно. Просто чувам как Джак е обяснявал на Емет, че е изнамерил нов начин за обири чрез чекове.

Макмеън каза:

— Аз пък се обзалагам, че Емет след това го е накарал да подвие опашка.

— Все пак първо е опитал номера с чека — сви рамене Карл. — Разговарям аз с него, а Джак си седи там, едната му ръка е на гърдите, а другата — плътно притисната до тялото — е стиснала цигарата между върховете на пръстите. От време на време обръщаше глава, за да дръпне от цигарата и повдигаше брадичка така, сякаш искаше да ми демонстрира профила си.

— Спомена, че си бил кръстосал краката като момиче — рече Макмеън. — Мислиш ли, че е женчо?

— В началото ми мина през ума. Казах му: „Някои хора тъдява може и да те вземат на подбив за нещо такова.“ Само че е имал приятелки и дори са му отправяли обвинение в изнасилване, макар че така и не са го осъдили. Отвърна ми, че нямал намерение да се пуска на никой от затворниците. Бил в затвора заедно с едно свое приятелче, Норм Дилуърт, който бил вътре за още едно кръгче, и Норм, твърдеше Джак, му бил показал как да се справя. Чувал съм, че този Дилуърт бил слаб като вейка, но жилав. Не — поклати глава Карл, — Джак Белмонт ми разиграваше представление, просто искаше да ми демонстрира, че е спокоен като петдесетфунтов леден блок. Попита ме какъв съм, въпреки че вече му бях показал звездата. Отговорих му, че съм заместник щатски шериф. Нарече ме евтин глупак и поиска да узнае дали някога съм застрелвал човек.

— Каза ли му?

— Отвърнах, да, само един. Сви рамене, все едно не беше нищо особено. Рекох му, че когато следващия път срещна Емет Лонг, той ще ми бъде вторият.

Боб Макмеън също не беше впечатлен.

— Колко пъти да ти повтарям, заместниците ми не се хвалят и не предполагат. Каква муха ти е била влязла, та да казваш такива неща?