Елмор Ленард - Горещо хлапе

— Заради начина, по който ме гледаше — рече Карл. — Начина, по който пушеше цигарата. Разни дреболии в отношението му към мен.

Боб Макмеън поклати глава, след което отново каза:

— Заместниците ми не се хвалят. Ясно ли се изразих?

Карл кимна.

Но вече си беше наумил, че след всичко, което беше свършил досега, Джак Белмонт може би щеше да бъде третият.

Шерифите оставиха Карл на четвърт миля от къщата, обърнаха колата и отпратиха към Чекота; щяха да го чакат в кафе „Шейди гроув“. Карл носеше работни дрехи и ботуши с подвити върхове, своя колт „Спешъл“, трийсет и осми калибър, скрит под старото черно увиснало сако на Върджил, както и значката си, мушната в джоба.

Докато вървеше към чифлика, имаше възможност да огледа мястото по-добре. 160-те акра изглеждаха запуснати и унили, в задния двор се виждаше прашен форд купе, изоставен и без гуми. Карл очакваше Кристъл Дейвидсън да бъде горе-долу в същото състояние като имота си, живееща тук като отшелница. Докато се изкачваше по стълбите на верандата, къщата изведнъж оживя — някъде вътре от радиото се разнасяше гласът на Чичо Дейв Мейкън 6 6 Псевдоним на Дейвид Харисън Мейкън (1870–1952), фермер, изпълнител на банджо и комик — Бел.ред. ; в същия момент забеляза, че през мрежата на вратата към него се взира Кристъл Лий Дейвидсън — облечена в копринена нощница, която едва достигаше до коленете й, боса, но с руж, който придаваше цвят на лицето й, с накъдрена като на филмова звезда коса…

„Тъпако, разбира се, че не се е запуснала, чакала е човекът да дойде и да се ожени за нея.“ Карл се усмихна, без следа от зъл умисъл.

— Госпожица Дейвидсън? Казвам се Карл Уебстър. — Не отделяше очи от лицето й, за да не си помисли, че се опитва да надникне под нощницата, което си беше лесна работа. — Вярвам, че името на майка ви е Ейта Трудел? По едно време е работела като прислужница в хотел „Джорджиън“ в Хенриета и е членувала в Източна звезда 7 7 Орденът на Източната звезда — общество, основано през 1850 г., с множество клонове, свързано с масонството, базирано на ученията на Библията, в което могат да участват мъже и жени от всички монотеистични религии. — Бел.прев. ?

Последното й направи достатъчно впечатление, че да каже:

— Да…?

— Моята майка също. Нарциса Уебстър?

Кристъл поклати глава.

— Баща ви е работил в каменовъглената мина в Спелтър, бил е бригадир в Литъл Джем. Изгубил е живота си по време на експлозията през 16-та. Баща ми също е бил долу, полагал е релси. — Карл замълча. — Тогава бях на десет.

Кристъл каза:

— Тъкмо бях навършила петнайсет. — Ръката й бе отпусната върху мрежата на вратата. Понечи да отвори, но се поколеба. — Защо ме търсите?

— Нека само ви кажа какво стана — рече Карл. — Спрял съм в „Шейди гроув“ за чаша кафе. Дамата до мен на плота казва, че работи в кафене, където сервирали много по-добро кафе. „Пюрити“, в Хенриета.

Кристъл попита:

— Как й е името?

— Така и не ми каза.

— Аз също работех в „Пюрити“.

— Зная, но това не е всичко — продължаваше Карл. — Как стана дума за вас… Дамата споменава, че мъжът й е миньор в Спелтър. Казвам й, че баща ми е умрял там през 16-та. Тя пък казва, че и едно от другите момичета в „Пюрити“ изгубило баща си там през тази година, по време на инцидента. Споменава и че познавала майката на момичето от Източна звезда, аз пък казвам, че моята майка също е членувала там. Сервитьорката зад плота се преструва, че не ни слуша, но сега се обръща към нас и казва: „Момичето, за което говорите, живее нагоре по пътя.“

— Обзалагам се, че зная за коя говориш — каза Кристъл. — Има навити и залепени къдри като онова „бууп-ууп-а-дууп“ 8 8 Популярната певица и актриса Хелън Кейн (1903–1966), станала известна с изпълнението си (джаз речитатив без смисъл в използваните срички). — Бел.прев. момиче, нали?

— Май че да.

— Какво друго каза?

— Че сте вдовица, изгубили сте съпруга си.

— А да ти е казала, че го застреляха щатски шерифи?

— Не го спомена.

— Всички така си мислят. Да е споменавала други имена?

Всички така си мислят. Карл пропусна думите покрай ушите си и продължи:

— Не, имаше клиенти и отиде да ги обслужи.

— В Чекота ли живееш?

Отговори й, че живее в Хенриета и е дошъл на посещение при старата си баба, която била на смъртен одър. Тя попита:

— Как ти беше името? — Той й отговори и тя каза: — Е, тогава влез, Карл, изпий чаша чай с лед. — Вече звучеше така, сякаш нямаше нищо против малко компания.