Елмор Ленард - Горещо хлапе

Върджил кимаше бавно:

— Откакто онзи малоумник Емет Лонг те нарече чернилка. Зная какво има предвид Боб. Същото е като: „Аз съм Карлос Уебстър, нещо против ли имаш?“ Когато беше малък, понякога те наричах Карл. Не възразяваше, дори ти харесваше.

— Боб Макмеън казва: „Какво не му е наред на «Карл»? В края на краищата е умалително от Карлос.“

— Ето на — рече Върджил. — Защо просто не го опиташ за известно време?

— Приех го за име през последния месец или някъде там. „Здравейте, аз съм заместник щатски шериф Карл Уебстър.“

— Усещаш ли някаква разлика?

— Да, но не мога да го обясня.

Телефонното обаждане от Макмеън прекъсна отпуска на Карл. Бандата на Емет Лонг се беше завърнала и отново обираше банки.

През следващите шест месеца шерифите всячески се опитваха да предвидят следващите ходове на бандата. Обраха банките в Шоуни, Семинол и Боулегс, движейки се на юг. Може би следващата щеше да бъде в Ейда. Не, оказа се Коулгейт.

Един от свидетелите твърдеше, че се намирал в бръснарницата, докато бръснели Емет Лонг… само дето свидетелят не подозирал, че се намирал в присъствието му и разбрал чак по-късно, след като обрали банката.

— Двамата с бръснаря си говореха, а онзи, Емет Лонг, спомена, че смята скоро да се ожени. По случайност бръснарят е пастор в Христовата църква и му предложи да проведе церемонията. Емет Лонг отвърна, че може и да си спомни за него, когато му дойде времето, и предложи на преподобния банкнота от пет долара за бръсненето. А след това той и момчетата му обраха банката.

Коулгейт също се намираше по линията, водеща на юг, но след това бандата обърна отново на север. Отмъкнаха шест хиляди от Първа национална в Окмългий, но изгубиха човек. Джим Рей Монкс бе застрелян на улицата, докато излизаше от банката с патравите си крака. Преди да научи, че умира, той им каза:

— Емет е обиден, че никога не сте определяли повече от петстотин за главата му. Сега е тръгнал да докаже, че струва много повече.

След Окмългий дойде ред на Сапулпа, бандата явно харесваше банките в петролни градове: удариха три или четири подред и отново изчезнаха без следа. От време на време се чуваха разкази, че са забелязвали по някой от бандата, но Емет Лонг никога не беше сред тях.

— Залагам каквото поискаш — заяви Карл, застанал пред картата на стената в кабинета на Боб Макмеън, — че се крие в Чекота, в дома на Кристъл Дейвидсън.

— Там, където го хванахме преди седем години? — отвърна Макмеън и кимна. — Тогава Кристъл беше още момиче, нали?

— Чувам, че Емет се заигравал с нея — рече Карл — още докато била женена за Скийт, само дето Скийт нямал смелост да се изправи срещу него.

— Чул си, а?

— Сър, в почивния си ден отидох с колата до Макалистър, за да видя дали не мога да науча нещо повече за Емет.

— И затворниците са разговаряли с теб?

— Един да, крийк 5 5 Наименование на всяко от индианските племена, членуващи в конфедерацията Крийк, и по-специално на племето Мъскоугий, произхождащо от югоизточните територии на съвременните Съединени щати. — Бел.прев. , който е бил в бандата му. В момента излежава трийсет години, задето е убил жена си и любовника й. Каза, че по време на престрелката Скийт Дейвидсън не е бил улучен от шериф, а от самия Емет. Искал да премахне Скийтър от пътя си, за да има Кристъл само за себе си.

— Какво те накара да се сетиш за нея?

— Хрумна ми, след като онзи бръснар в Коулгейт потвърди, че Емет възнамерява да се жени. Помислих си, че трябва да е говорил за Кристъл. След като толкова хлътнал по нея, че чак убил съпруга й… Това ми подсказа, че се крие при нея.

Боб Макмеън рече:

— Е, говорихме с много хора и наблюдаваме много от местата, където се е подвизавал. Спомням си, че Кристъл Дейвидсън също беше в списъка. Няма да навреди, ако провериш.

— Направих го — отвърна Карл. — Разпитвали са я и полицията в Чекота държи мястото под око. Но се съмнявам, че вършат нещо повече от това, да минават от време на време с колата покрай къщата, за да се уверят, че гащите на Емет не висят на простора.

— Шериф си от шест месеца — каза Боб Макмеън — и вече знаеш всичко.

Карл не отговори. Шефът му остана загледан в него.

След няколко секунди Макмеън каза:

— Спомням си, когато свали с един изстрел от коня онзи крадец на добитък. — И прибави след още секунда мълчане, но без да отделя очи от Карл: — Нещо май си намислил, някаква схема, която възнамеряваш да изпиташ?

— Разрових наоколо и научих това-онова за Кристъл Дейвидсън — рече Карл, — къде е живяла и всичко останало. Мисля, че ще успея да я накарам да се разприказва.