Елмор Ленард - Горещо хлапе

Докато казваше последното, вече приближаваха Кийфър. Намираха се сред боровата горичка зад железопътното депо. Нанси не попита поради каква причина Орис би изчаквал идването й в дома на работник — барака от отвесни, изметнати от дъжда дъски с покрита веранда и заден двор, където някакво момиче простираше. Джак попита Норм кое е момичето. Норм отговори, че била жена му, а Джак му нареди да я вкара в къщата.

Момичето ги наблюдаваше, като се опитваше да отмахне с пръст русата коса, която вятърът духаше в очите й.

Веднага щом влязоха, Нанси попита:

— Къде е Орис?

Джак й отговори, че ще дойде след малко. Мистър Белмонт решил да изчака идването на доктора, когото извикали, за да прегледа цистернаджиите за контузии. Вече усещаше, че Нанси става подозрителна и нервна — очите й шареха из къщата. Не че имаше кой знае какво за гледане — мивка и водна помпа, стар хладилник и стара печка, маса, покрита с мушама, с пръснати по нея списания, три обикновени стола и двойно легло в дъното.

Когато се преместиха в Тълса, Джак беше едва десетгодишен. Някъде по това време баща му започна да го взема със себе си при посещенията си до нефтените находища и да му обяснява досадните подробности около работата на сондите, как тръбата в началото има накрайник, който наричали рибешка опашка, с чиято помощ пробивали дупката, а големите помпи — те пък наричани кални прасета — изкарвали нечистотията на повърхността. Винаги се отбиваха и до „Харви хаус“ в Сапулпа, за да хапнат пиле по кралски, любимото на Джак, а до тях винаги се приближаваше едно и също момиче с голяма бяла престилка и вдигната и нагласена коса. Понякога Джак слушаше как двамата си говорят тихо, сякаш си разменяха важни тайни. Едва когато му посочиха Нанси Полис в хотел „Мейо“, Джак си даде сметка, че това е сервитьорката от „Харви хаус“. Сега вече преваляща трийсетте.

Норм влезе в къщата, следван от русото момиче, понесло празния кош за пране, и каза на Джак:

— Това е жена ми, Хайди.

Последното напълно изненада Джак, понеже, вече отблизо, си личеше, че момичето си го бива, макар да беше с разчорлена коса и без грим. Да му се не види… истинска, неподправена красавица, на около двайсет години. Чудеше се как ли се е задоволила със селяк като Норм Дилуърт. Имаше присъствие в нея, което му напомняше за богатите момичета в Тълса, поне докато не каза:

— Ще пийте ли чай? — Което моментално я изпрати обратно във фермата или сондажните райони. Обаче си беше хубавица, това не можеше да се отрече.

Нанси Полис, която вече бе седнала на масата и пушеше цигара, каза:

— Искам да знам къде е Орис.

Джак все още гледаше Хайди.

— Да ти се намира друго?

— Имам един буркан — отговори Норм.

Джак се обърна към масата и списанията върху нея: „Добро домакинство“, „Светът на пуйката“, „Домашен журнал за дамите“, както и едно ново издание на „Живот на открито“, и каза на Нанси:

— Спокойно де. — Вдигна „Живот на открито“ и започна да го прелиства.

Норм отиде при шкафа до мивката, извади буркан с капачка на винт, пълен на една трета с чисто уиски, и каза на Хайди:

— Скъпа, ще донесеш ли чашите?

— Имаме само две — отвърна тя, като гледаше Джак. — Някой ще трябва да пие направо от буркана.

Джак се усмихна, също загледан в нея. Вдигна по-високо „Живот на открито“ и попита Норм:

— Ходиш ли на лов?

— Всеки пък, когато ми се удаде възможност.

— И оставяш това момиче тук съвсем само?

Намигна й и тя му намигна в отговор.

— На нея й харесва тук — отговори Норм, — особено след онова място, където живееше преди.

Нанси каза:

— За мен не, благодаря. — Наблюдаваше как Норм сипва в двете изящни чашки за сладко.

— Не е за теб, а за мен и Джак — отвърна Норм, подавайки едната на Джак.

Нанси бе седнала странично на масата, с кръстосани крака, така че се виждаше малко от едното й коляно и тъмния чорап. Погледна Джак, после протегна цигарата си и я изтръска върху покрития с линолеум под.

— Не си ли малък за това? — попита тя.

— Ако Сухият режим означава, че никой не може да пие — отговори Джак, — тогава на всеки е разрешено да нарушава закона и да пие колкото му се иска, нали така?

— Пряко подчинен ли си на Орис Белмонт?

— Аз съм първият му асистент.

— Е, лесно ли се работи с него?

Джак вдигна чашата, която му беше дал Норм, и отпи голяма глътка, чувствайки как алкохола го затопля приятно. Нанси не откъсваше поглед от него. Той каза:

— Нямам намерение да разправям лоши работи за мистър Белмонт. Чувал съм някои неща, но не съм сигурен дали са верни.