Елмор Ленард - Горещо хлапе

Джак попита:

— Само ние ли ще работим тук?

— Ще дойдат още хора — обясни Норм, поглеждайки към навеса, където беше офисът на Роси. Все още не се виждаше никой.

Джак заобиколи излятата утайка и провря глава в тъмното, за да огледа мрачната вътрешност на цистерната. Беше страшничко, таванът бе положен върху дълги пилони, а подът бе покрит с лепкавата утаечна маса. Младежът се закашля и побърза да измъкне глава, като прочистваше гърлото си и мигаше усилено заради сълзите в очите си.

Норм каза:

— Видя ли?

— Нямам намерение да влизам там — рече Джак. — Но ми хрумна една идея, която ми се нрави повече от това да ме изпекат жив. Мисля си за начин двамата с теб да изкараме сто хиляди долара, без дори да си изцапаме обувките. — Сега вече селяндурът го гледаше с присвити очи и леко захилен. — Точно човек като теб ми трябваше — рече Джак. — Някой, който не се бои от време на време да нарушава закона.

Норм беше престанал да се усмихва:

— Какво точно имаш предвид?

— Смятам да отвлека приятелката на моя старец. Ще му кажем, че искаме сто хиляди, или никога повече няма да я види.

Норм възкликна:

— Исусе, май не се шегуваш, а?

Джак кимна към своя форд купе, паркиран през черния път до няколко камиона, натоварени с износени метални листове.

— Мятаме се в колата и изчезваме, какво ще кажеш? И никога, докато си жив, няма да ти се налага повече да чистиш цистерни.

Норм Дилуърт обърна глава към колата, докато в същото време Джак вадеше пакета с цигари и сребърната си запалка от гащеризона, който изглеждаше все така нов. Норм отново го погледна и като видя, че пали цигара, изкрещя „Не!“, а после „Исусе, не!“ още няколко пъти, поглеждайки ту към навеса на Роси, ту към Джак, докато младият Белмонт не дръпна още няколко пъти, за да разгори хубаво цигарата, и я подхвърли. Тя описа идеална дъга по посока на потока от утайка.

Огънят избухна и се разпространи над седимента по земята — сега вече и двамата тичаха, — след което пламъците се вмъкнаха в цистерната, захапаха стръвно изпаренията и отвътре се разнесе трясъкът на експлозията, стените се изметнаха, покривът отлетя, а в небето се проточи черен петролен дим.

Орис Белмонт го видя от прозореца на офиса си във високите части на Националната търговска банка — компанията „БПП Петрол & Газ“ заемаше целия етаж. Дори и през осемте мили, които го деляха от петролните полета, експлозията го накара да се обърне във въртящия се стол и да види как в небето се издига грозно черно петно — точно там, където бяха неговите складове. Сети се как същата сутрин синът му бе излязъл от къщи, облечен в новия си работен гащеризон; спомняше си, че формата на крачолите му се бе сторила странна. За изминалите девет години в складовете не се бяха случвали сериозни злополуки, нито дори от ръката Божия, като например мълния, ударила по някоя от цистерните, не и до деня, в който Джак бе отишъл да работи там. Орис не беше сигурен как точно да оцени ситуацията. Изчака телефонът да иззвъни. Чу се гласът на Роси:

— Виждаш ли го?

— Ако цистерната беше пълна, щеше да има повече дим — каза Орис.

— Онази, където щеше да работи твоето момче, е.

Орис зачака.

— Подпали утайката — обясни Роси — и се измъкна с колата си, заедно с още един от цистернаджиите. Предполагам, са решили, че повече не искат да работят тук. Ако нямаш нищо против, предпочитам повече да не го изпращаш при мен.

Орис почувства облекчение. Така си беше. В първия истински работен ден в живота си момчето му бе оцеляло. Постепенно успя да се успокои дотам, че не му остана нищо друго, освен да си зададе въпроса: а сега какво?

Джак не срещна абсолютно никакви трудности да изкара Нанси Полис от пансиона и да я качи в колата. Жената дори не си направи труда да си сложи шапка, но поне не забрави да вземе чантата си. Тя също беше видяла дима и бе повярвала на думите на Джак, че мистър Белмонт е ранен при експлозията и е изпратил да я извикат. Че е пожелал тя с очите си да се увери, че с него всичко е наред и е жив, преди да го откарат към болницата в Тълса, където при всички случаи щяла да го очаква жена му. Не, не е ранен лошо, само няколко порязвания, които трябвало да зашият и може би да наместят крака му, в случай че е счупен, макар че едва ли щяло да се стигне дотам. Докато тримата се возеха в колата — с Нанси Полис, притисната между него и Норм Дилуърт — Джак й обясни, че работи в офиса на мистър Белмонт, а е облечен в работни дрехи, понеже тъкмо днес щели да правят инспекция на складовете.