Елмор Ленард - Горещо хлапе

— Прекарваме коледите заедно.

— Два пъти за пет години, за по два дни. Станал е нехранимайко, истински дявол в къси панталони — рече тя. — Вече съм се отказала да се занимавам с него. Ема… нея също почти не си виждал, освен на снимка, а мама направо ме подлудява. Ако още сега не ми изпратиш пари за влака, те напускам. Можеш да дойдеш да си прибереш децата, които дори не познаваш.

Ето, беше му го казала. И прибави:

— Наистина? Богати ли сме?

— По деветстотин барела на ден, от два кладенеца — отвърна Орис. — И смятаме да пробиваме и на други места. С „Ема 2“ се наложи да пробием под скалния слой, но след това потече като полудяла, едва не разкъса кулата. Наех един човек, който да строи цистерни за складиране — добави. — По-добре ли си? Как ти се струва?

Наистина се чувстваше по-добре, но все още си беше бясна, тъй че му рече:

— Джак има нужда от татко си. Някой трябва да го научи на възпитание. Не иска да чуе и една моя дума.

— Скъпа — отговори Орис, — ще се наложи да издържиш още съвсем малко. Купих къща в южния край на Тълса, където живеят всички принцове на петрола. Само още месец, в момента я ремонтират.

Тя го попита какво й има на къщата.

— Петролният магнат, който живеел там, банкрутирал. Жена му, втората, го напуснала, а той се застрелял в главата, в спалнята. Сега я пребоядисвам. А къщата… гуляли са почти през цялото време и доста неща са изпочупени. — И прибави: — Скъпа, продаваха къщата на търг, понеже човекът имал неплатени данъци. Откупих я от окръга за двадесет и пет хиляди долара, в брой.

Тя никога не беше виждала къща, която да струва двадесет и пет хиляди долара, и го попита как изглежда. Той отговори:

— Неокласически стил, на осем години е.

Тя рече:

— Не мога да различа неокласически стил от индиански вигвам.

Той й обясни, че отпред има дорийски колони, които поддържат портала, но жена му така и не успяваше да си го представи.

Орис добави, че вътре има трапезария, в която могат да седнат поне двайсет човека. В съзнанието си Дорис виждаше как по жътва около масата се настаняват всички ратаи и обядват. Той й каза, че къщата има пет спални и четири бани, веранда, стая за прислугата, гараж за три коли, голяма кухня с хладилник със седем врати, плувен басейн в задния двор…

— Щях да забравя — каза за финал, — има и площадка за ролкови кънки, на третия етаж.

От другата страна на телефона настъпи мълчание.

Орис каза:

— Скъпа…?

Дорис отвърна:

— Знаеш, че никога през живота си не съм се качвала на ролкови кънки.

В началото на лятото на 1916 семейство Белмонт вече се бяха преместили в имението си в Тълса, а Орис се опитваше да реши какво да прави с приятелката си Нанси Полис, сервитьорка в ресторант „Харви хаус“ в Сапулпа. Смяташе, че сега, след като вече живееше в Тълса, двамата трябва да престанат да се виждат; ала всеки път, когато се опитваше да повдигне въпроса, Нанси избухваше в плач и не искаше да спре — в пълно противоречие с онова, което си беше всъщност: момиче от „Харви“. Беше му станало толкова неудобно, че в крайна сметка й купи къща, която тя превърна в пансион, за да припечелва.

През една неделна утрин през септември Орис седеше с жена си в градината и закусваше, а децата лудуваха в басейна. Дорис четеше колоната с новини от местното общество и търсеше познати имена. Орис наблюдаваше как синът му Джак, десетгодишен, разговаря с малката си сестричка Ема, с четири години по-малка. Видя как Ема скочи в дълбоката част на басейна. Джак я последва, а Ема се залови за него и започна да пищи. Тъничкото й гласче се разнасяше пронизително, но в това нямаше нищо ново, Ема винаги пищеше около Джак, казвайки му да престане, след което се обръщаше и започваше да пищи за майка си. Дорис вдигна очи и каза, както обикновено:

— Какво прави пък сега на бедното дете? — Орис отговори, че, изглежда, двамата си играят.

Дорис попита:

— Сложила ли е надуваемите си крилца?

Орис отвърна, че не може да види от мястото си, но вероятно ги е сложила. Ема никога не влизаше във водата без тях. Дорис отново се зае да чете клюките за съседите си, а Орис се залови със спортната страница. Отбеляза си, че „Сейнт Люис Кардинале“ все още са на последно място в Националната лига, а проклетниците „Бруклин Робинс“ — на първо, с две и половина игри пред „Фили“. Отново хвърли поглед към басейна. Джак седеше в платнения шезлонг, сложил чифт опушени очила, прекалено големи за лицето му. Ема не се виждаше никъде. Орис извика: