Елмор Ленард - Горещо хлапе

Орис Белмонт беше друга история.

По времето, когато пристигна в Сапулпа, Оклахома, за да се присъедини към чичото на жена си, Алекс, в Глен Пул вече имаше хиляда и двеста петролни сонди. Алекс Роуни, познат из полетата като Стъб, държеше наема за разработване на минералните залежи на част от индианската земя — пръснати парчета земя от по 320 акра, — която беше купувал за по три долара акъра, преди районът да се превърне в местното чудо. По времето, когато това се случи обаче, Стъб вече беше разорен и нямаше средства да финансира нови кладенци. В деня, в който открадна цял камион с нерафиниран петрол, беше пиян и не след дълго го заловиха, затънал в калния път. Наложи му се да излежи следващите четири години в Макалистър, а когато го освободиха, се обади на Орис Белмонт. Орис пристигна в Индиана с товар от събрано набързо оборудване, тръби, обшивки, парни котли, хиляда и шестстотин долара, които беше намерил някак си, и двайсет години петрол под ноктите.

Пробиха две дупки — „Стъб 1“ и „Стъб 2“. Точно тогава късметът най-после напусна окончателно стария чичо. Вече разглобяваха втората сонда, а Стъб крачеше по платформата, тясното мостче, обикалящо кулата на височина около шейсет стъпки. Все още не беше привързал предпазния си колан за обезопасителната скоба, така че когато изгуби равновесие, се приземи на шейсет стъпки по-надолу, недалеч от дупката в земята. Последният му дъх миришеше на царевично уиски. През цялото време Орис се бе страхувал именно от това — че старецът ще падне или че нещо може да го удари по главата.

Онова обаче, което го озадачаваше най-много, бяха сухите дупки. Имаше осем хиляди акра петролни кладенци и само двайсет сухи сонди, две от които бяха негови. Последното най-накрая успя да го вбеси достатъчно, че да смени името на компанията от „Работна пчела — Петрол & Газ“ — с нарисувана земна пчела, която бяха измислили един ден — на „БПП — Петрол & Газ“, което значеше Без Повече Прашилка . След това работи близо година като сондьор, за да възстанови капитала си. Чак тогава отново започна да пробива, наричайки първата сонда „Ема 1“, по името на своето малко момиченце, което беше виждал само два пъти през изминалите четири години, и ето че от кладенеца като по чудо започна да се излива сладък нерафиниран петрол и сякаш нямаше намерение да спира.

Жената на Орис беше от Ийтън, Индиана, където се бяха запознали, докато той все още работеше на надница в полетата „Трентън“. Орис и Дорис… винаги й повтаряше, че им е било писано да бъдат заедно. По времето, когато той се ровеше из прахоляците, Дорис се готвеше да роди третото им дете, Ема — ако се броеше Орис младши, който беше починал от дифтерит, — така че бяха решили тя и малкият Джак да останат заедно с овдовялата й майка в Ийтън.

Когато „Ема 1“ се натъкна на нефт, благословено да е сърцето й, Орис изостави дъсчената барака, където дотогава живееше, и се премести в хотел „Сейнт Джеймс“ в Сапулпа. Изчака, докато и „Ема 2“ започна да прелива, и чак тогава телефонира на жена си:

— Скъпа? — каза й той. — Познай какво стана?

Дорис отговори:

— Ако дупките ти още са сухи, те напускам. Отивам си и оставям децата на мама. И без това тя ги отглежда, по цял ден ги глези. Твърди, че Ема щяла да остане нервна през целия си живот, понеже не съм знаела как да я кърмя. Не съм била достатъчно търпелива. Как мога да бъда, докато тя ми наднича през рамото. Не спира да говори на Ема, все й казва: „Засучи цицката, мъниче“, така я нарича. „Точно тъй, засучи силно, изпий млекцето докрай.“ Орис каза:

— Скъпа? Изслушай ме за минутка, става ли? Дори в този момент ние с теб ставаме от богати по-богати.

Дорис не беше свършила, но замълча, за да го изслуша. Беше селско момиче, кожа и кости през целия си живот, но пък беше жилава от многото работа; имаше хубавко лице, здрави зъби, четеше списания и винаги се отнасяше с уважение към съпруга си. Всяка събота имаха обичая тя да го бръсне и да подстригва косата и мустаците му. След това точеше бръснача на каиша и си бръснеше краката и подмишниците, докато сондьорът извиваше уста наляво и надясно, без да изпуска от очи движенията на бръснача, а в панталоните му се образуваше издутина. По това време Дорис вече беше на тридесет и четири, с десет години по-млада от него. Съботите си бяха само техни, тогава мърсуваха. В този момент настроението й все още не се беше оправило, така че му каза:

— Знаеш ли, че не си виждал Джак вече цели пет години?