Елмор Ленард - Горещо хлапе

— Колко ти струва цялата тази информация?

— Два долара. И долар за името и адреса й, както се е регистрирала. Едно от момичетата в офиса е подшушнало на пиколото, че когато тя отсяда при тях, винаги ти плащаш сметката, обикновено всеки втори петък, до края на почивните дни. Известно ми е, че си се срещал с нея в годините, когато живееше в Сапулпа и дори не ти виждахме носа.

Баща му каза:

— И си сигурен във всичко това, а?

— Знам, че си й купил къща, че си я осигурил.

Клюмналите мустаци придаваха уморен вид на баща му, докато той се взираше в него. Винаги когато си помислеше за него, Джак си го представяше тъкмо по този начин. Големите мустаци, костюмът, вратовръзката, но и умореният вид, колкото и богат да беше.

— Значи, да видим сега — каза Орис, — когато дойдох да работя тук, ти беше на пет.

— Напусна ни, когато бях на четири години.

— Е, поне съм сигурен, че беше на десет, когато купих тази къща. На петнайсет през 1921, в годината, когато взе пистолета ми и стреля по онова цветнокожо момче.

Джак го изгледа изненадано.

— Всички стреляха по неграта, бунтовете бяха в разгара си. Не го убих, нали?

— Изгоря целият квартал Грийнууд…

— Негървил — отговори Джак. — А и палежите ги започнаха Рицарите на освобождението . Спомням си, че и тогава ти го казах: не съм драснал и една клечка.

— Онова, което се опитвам да си припомня — продължи баща му, — е кога те арестуваха за пръв път.

— Понеже съм бил стрелял по улични лампи.

— И по обвинение в нападение. Спипаха те, понеже напи онова малко момиче и го изнасили. Кармел Роси?

Джак заклати глава и каза, че момичето не било малко.

— Да й беше видял само циците, щеше да разбереш, че отдавна си беше пораснала. Освен това оттегли обвиненията, нали?

— Платих на баща й цяла месечна надница.

— Окачи си гащичките на храстите още преди да съм успял да я пипна с пръст. Беше моята дума срещу нейната.

— Татко й още работи за мен — рече Орис. — Строи цистерни, от големите, побират по петдесет и пет и осемдесет хиляди барела нерафиниран петрол. Какво ще кажеш да поработиш за него, ще чистиш цистерни? Ще влизаш сред изпаренията и ще изриваш с лопата утайката от дъното. Започни от там и ще ти проправим пътя към десетте хиляди на месец.

— Всичко, в което някога съм се забърквал — произнесе Джак, настанен възможно най-удобно в коженото кресло, — или не съм го започвал аз, или е било чисто недоразумение.

— А когато те спипаха с онази мексиканска марихуана? Какво не й беше ясно на полицията по въпроса?

Джак се ухили на баща си.

— Пробвал ли си?

Искаше да види какво ще отговори. Нищо. Вместо това Орис отвърна:

— Не знам какво ти има. Изглеждаш спретнато момче, всеки ден си обличаш чиста риза, сресваш си косата… Откъде се е взел този грозен нрав? Майка ти ме обвинява, че не бях край вас, и аз започвам да изпитвам вина и ти купувам разни работи, кола, каквото ти е по душа. Забъркаш ли се в неприятности, винаги те измъквам. Ето че сега в криминалния ти живот има място и за изнудване. За какво точно говорим всъщност? Аз ти плащам, или в противен случай ще кажеш на всички, че имам приятелка? Исусе Христе, знаеш ли колко приятелки има в Тълса? И всичките уредени с квартира? Дявол ме взел, държа моята в Сапулпа. Само това ли имаш срещу мен?

— Ще кажа на мама — рече Джак. — Да видим как ще ти се хареса, като научи.

Студените очи на баща му отново го фиксираха. Джак беше готов да се хвърли и да вдигне металния макет на сонда от ъгъла, в случай че Орис се спусне към него. Щеше да каже, че е било самозащита.

Ала баща му не помръдна. Каза:

— Мислиш, че майка ти не знае за нея?

Мамка му. Не беше предвидил това. И все пак Орис можеше и да блъфира.

— Добре де — рече младежът. — Тогава ще й кажа, че аз също знам, и ще се опитам да обясня на Ема как се заиграваш с онази петролна курва.

Мислеше, че последното най-сетне ще извади Орис от равновесие, че ще го накара да му се разкрещи… само идеята неговата малка Ема да чуе нещо подобно, макар през повечето време да не разбираше какво се случва около нея… Баща му остана напълно спокоен, вперил поглед в него през бюрото. Джак се изненадваше все повече и повече. Мръсникът явно нямаше намерение да се даде толкова лесно.

Когато Орис отново заговори, гласът му звучеше различно, просто произнасяше присъдата му, без да се опитва да внуши нещо повече:

— Кажеш ли на майка си, тя ще те намрази, задето си й отворил очите, и вече няма да смее да те погледне в лицето. После ще ми каже, че трябва да напуснеш къщата, а аз на свой ред няма да се поколебая и за секунда. Ще те изхвърля, без да ми мигне окото. — Но не спомена Ема. И понеже все още му беше баща, все пак реши да му даде избор: — Това ли искаш наистина?