Елмор Ленард - Горещо хлапе

Във всекидневната нямаше кой знае какво, като се изключеха едно парцалено чердже на пода и неудобните черни мебели, столове и кушетка, чиито тръстикови седалки вече бяха на път да се продънят от години употреба. В кухнята свиреше радио. Той приближи масата, върху която бяха оставени списания: „Истинска изповед“, „Фотоигра“, „Свобода“, „Западна история“, както и едно на име „Пиперливо“.

Гласът й отново достигна до него:

— Харесваш ли Гид Танер 9 9 Джеймс Гидеон Танер (1885–1960), една от ранните звезди на кънтри музиката. — Бел.прев. ?

Карл беше разпознал музиката по радиото.

— Да, харесвам го — каза той, докато разглеждаше снимките в „Пиперливо“, в които момичета вършеха къщна работа, облечени само по бельо, а едно от тях — по комбинезон без ръкави, качено на стълба и с бърсалка за прах от пера.

— Гид Танер и неговите „Скилет Ликърс“ — разнесе се отново гласът на Кристъл. — Знаеш ли кой ми допада също? Онзи Ал Джолсън 10 10 Псевдоним на Аса Йоелсон (около 1886–1950), певец, музикант, комик; участва в първия комерсиално успешен „говорещ“ филм, „Джаз певецът“(1927 год.). — Бел.прев. , наистина звучи като негър в песента за майката. Само че искаш ли да знаеш кой ми е най-любим?

— Джими Роджърс 11 11 Джими Роджърс (1897–1933) — първата суперзвезда на кънтри музиката, често наричан „баща на кънтри музиката“. — Бел.прев. ? — отговори Карл, загледан в снимките на Джоан Крофърд и Елиса Ланди, вече във „Фотоигра“.

— Джими не е зле… Колко бучки захар?

— Три ще стигнат. Ами тогава Чичо Дейв Мейкън? Преди малко го бяха пуснали.

— „Отведи ме обратно в стария ми дом в Каролина“. Не ми харесва как полупее, полуизговаря думите. Щом си певец, трябва да пееш. Не, любими са ми „Мейбъл Картър“ и „Картър фемили“. Чистата самота в тези гласове направо ме разкъсва на парчета.

— Сигурно защото така се чувствате — предположи Карл, — след като живеете тук и така нататък.

Тя влезе и му подаде студеното питие.

— Не му мисли много.

— Стоите си съвсем сама тук и четете списания…

— Миличък — прекъсна го Кристъл. — Не си чак толкова сладък, колкото си мислиш. Изпий си чая с лед и чупка.

— Симпатизирам ви — рече Карл. — Единствената причина, поради която съм тук, е понеже се питах дали двамата не се познаваме от по-рано от погребенията, както и това, че майките ни са членували в един и същ клуб. Нищо повече. — Усмихна се съвсем леко. — Исках да видя как изглеждаш.

Кристъл отвърна:

— Добре де, сладък си, но не ставай нахален.

Остави го с ледения му чай и влезе в спалнята.

Карл взе със себе си „Фотоигра“, прекоси помещението и седна на един от столовете, обърнати към масата със списанията и отворената врата. Започна да прелиства страниците. Минута по-късно тя подаде глава:

— Бил си в „Пюрити“, нали?

— Много пъти.

Тя отново пристъпи така, че да я огледа от главата до петите, облечена в тънка прасковена нощничка, увиснала леко между белите й бедра. Каза:

— Чувал ли си за времето, когато се появи Красавецът Флойд 12 12 Чарлз Артър „Красавецът“ Флойд (1904–1934) — легендарен банков крадец и убиец. — Бел.прев. ?

— Докато си работила там?

— Малко след това, не много. Когато слухът, че Красавецът Флойд се е появил в „Пюрити“, се разнесе, целият град на практика се скри в миша дупка. Никой не смееше да излезе от дома си. — Тя застана с ръце на ханша, леко отпусната. — Веднъж съм се срещала с него. В Оклахома Сити.

— Разговаряхте ли?

— Да, нали разбираш… за разни неща… — Изглеждаше така, сякаш се опитваше да си припомни за какво точно, но вместо това каза: — Коя е най-известната личност, която си срещал досега?

Неочакван въпрос, но се замисли само няколко кратки секунди, преди да й отговори:

— Предполагам, че е Емет Лонг.

— А…? — Все едно името не й говореше много. Карл обаче веднага долови, че е застанала нащрек.

— Случи се в една дрогерия, бях още дете — продължи той. — Влезе за пакет „Лъки“. Бях се отбил да си взема прасковен сладолед, любимият ми. Знаеш ли какво направи Емет Лонг? Поиска да му дам малко… известният банков обирджия.

— Даде ли му?

— Да, и знаеш ли какво още? Задържа го, не искаше да ми върне фунийката.

— Изяде ли го?

— Облиза го няколко пъти и го хвърли. — Карл не спомена за следата от сладолед по мустаците на банковия крадец; запази го за себе си. — Да, взе ми сладоледа, ограби магазина и уби един полицай. Можеш ли да повярваш?

Стори му се, че тя кимна, вече замислено. Карл реши, че е време да си разкрие картите.