Елмор Ленард - Преследваният

Ето я. Избелял кирпич, пустинен дом с плосък покрив. Подхождаше за Тукумкари в щата Ню Мексико, но тук, в Синай, изглеждаше някак екзотично, с двора и навеса за коли, с хранилката за птици покачена на един стълб, с вятърното колело и резервоара отзад; къщата беше обрасла с шубраци и треволяк, опасваше я ниска каменна ограда, в която дървената порта зееше отворена.

— Не са си в къщи — каза Розен, — и двете коли ги няма.

Като влязоха през пътната врата, видяха, че действително навесът за коли е празен. Дейвис караше бавно, като се оглеждаше и следваше двете утъпкани следи, които водеха чак до къщата.

— Е, според мен няма значение — додаде Розен. — Би трябвало да има ключ в къщичката за птици. Особен е този човек; заминава за пустинята да се грижи за бедуините, заключва къщата, а на всички казва, къде е ключът. Приканва те, в случай, че той и Фей отсъстват, да влезеш и да пийнеш нещо, да се разположиш като у дома си. Реджиналд пие някаква арабска гадост, раки или арак, или нещо такова. Отвратително е. Но знам, че Фей държи бутилка „Джони Уокър“ с червен етикет в шкафа над мивката.

Розен отново беше станал приказлив, нервността му беше изчезнала и той се чувстваше облекчен. От Ейн Кфар до Ейлат все поклащаше глава и повтаряше, по дяволите, та той нищо не разбира от такива неща. Няма нужния опит, за да стои и да ги наблюдава и да чака точния момент. Господи, онези имаха автомати. В ушите му още звучеше стрелбата. Не беше си представял, че ще има такава пукотевица или че до такава степен ще се разстрои. Съжаляваше, не че се оправдаваше, просто не ги разбираше тези неща. Господи, през цялото време във флота той с бил пазач на склад, никога не е стрелял в момент на настървение, по дяволите, той и без това почти не беше стрелял, освен на стрелбището и даже тогава гърмежите го бяха подлудявали. Не беше набрал никакъв опит.

Сега се чувстваше сигурен и можеше да се отпусне, да разкаже на Дейвис за доктора на бедуините, който живееше в Ейлат и се беше посветил на арабите в пустинята Синай. Отпрашваше с лендроувъра си, за да посети болниците-фургони, които беше създал там през последните двайсет години. Реджиналд Морис и жена му Фей. С вратовръзката си и с чувството си за хумор, сухо като пустинята му, Реджиналд беше човек, от времето на английската колонизация, истински англичанин, сам господар на себе си; оплакваше се от пасивното правителство и спасяваше хора. Фей, каза Розен, беше малко мръднала. Той обожаваше английския й акцент. Фей беше приказлива и можеше да те забавлява цяла вечер. Приятна беше, докато Реджиналд се преструваше на груб. Тя приемаше пустинята като жена от колониите и когато някой път се почувстваше нещастна или отегчена, или пък самотна, винаги можеше да си пийне от бутилката „Джони Уокър“ над мивката. Розен се бе чувствал добре тук, в компанията им. Това беше още една причина и сега да се чувства сигурен — вече бяха открили някаква стълба и взели ключа от къщичката за птици, а камарото бяха покрили с брезент.

Имаше всичко за пиене: освен бърбън в бръмчащия хладилник откриха дори студена бира. Нямаше телефон, но имаше електричество, гореща вода и вана.

Дейвис каза, че ще пие една бира, после обиколи стаите, като току поглеждаше през прозорците към каменната ограда, към шубраците и към пустинята, разпростряла се и в четирите посоки.

Моравата в двора, където бяха подредени маса, чадър и старомодна раирани плажни столове, се намираше отляво, ако човек гледате отвътре. Прекрачеше ли обаче обратно в къщата през плъзгащите се стъклени врати, промяната рязко се усещаше: пустинният живот отстъпваше пред една провинциална Англия; стаята беше претъпкана с масивни мебели — дълбоки кресла и канапе на цветя, маса от тъмно дърво, писалище и китайски статуетки по рафтовете.

Покрай предната страна на къщата до навеса за: коли минаваше ниска козирка. Двете спални и банята се намираха в тази част. Кухнята беше отзад и тежка дъбова маса я отделяше от всекидневната.

Ако онези влезеха в двора през моравата, не трябваше да ги заварват в дневната. Стъклените врати не представляваха никаква защита. Цялата предна стена на къщата също беше остъклена. Прозорците се отваряха навън, а от тях се виждаше двора и каменната ограда, отстояща на около петдесет метра. Единият от тях трябваше да стои тук, за да наблюдава предната част на двора и моравата отстрани. Другият трябваше да стои в задната спалня, за да наблюдава навеса за коли и пустинята отвъд, както и целия двор отзад. Мястото не беше удобно за защита.