Елмор Ленард - Преследваният

— Успях ли?

— По дяволите — изкрещя Дейвис, — нищо не успя!

Отпрашиха с колата, като поеха направо през пустинята, подскачайки над дупките и камъните, изстисквайки до краен предел камарото на Реймънд Гарсия и следвайки една широка дъга, която трябваше да ги отведе на магистралата.

— За Бога — каза Розен. — Какъв трясък, Исусе Христе! Защо не ги уби?

Дейвис караше колата. В момента не му се приказваше. Сега отново трябваше да гледа в огледалото. По дяволите. Писнало му беше да гледа в проклетото огледало, но нямаше как, трябваше да гледа в него чак до Червено море.

Разправяше се, че, преди да започне да работи на свободна практика, Теди Кас вършел чудеса в приложението на експлозивите. Той бил превърнал унищожаването в изкуство.

Докато работеше за „Юнивърсъл Демолюшън Ининкорпорейтед“, Теди беше разрушил най-малкото дузина големи сгради. Беше разрушил например дванайсететажния хотел „Бродмур“ в Атлантик Сити за по-малко, от дванайсет секунди, като използвал, както самият той бе казал веднъж, „малко динамит и много гравитация“. Прозорците на зданието, което се намирало на двайсет фута разстояние от хотела, даже не издрънчали.

Добро беше заплащането, но не можеше да се сравнява с онова, което можеше да изкара, като работеше самостоятелно, а той вече беше вършил някои неща за Вал и г-н Манза. (За първата услуга бе получил един бон: бе оставил Вал да завърже някакъв човек на най-горния етаж на хотел „Хюрън“ в Сагинау, преди да го разруши.) За сегашната работа щеше да полуди пет бона плюс разходите. Добри заплащания. Сигурно щеше да вземе около хиляда — хиляда и петстотин долара повече, отколкото Кларънс „Рашад“ Робинсън. Но в договора не се споменаваше нищо за шибания пехотинец.

Теди каза на Валенцуела — в мерцедеса, който пак отиваше на юг — че е време да преговарят отново. Това, че щеше да обсъжда пред Рашад, не му пречеше — той знаеше, че Рашад ще бъде на негова страна и тогава Вал щеше да трябва да задоволи и двамата, ако искаше работата да бъде свършена.

Намираха се някъде зад зеленото камаро. Сигурни бяха, че не бе тръгнало обратно на север, защото бяха забелязали прашната му опашка, а това беше безспорна следа. Но камарото все още не се виждаше — въпреки че Рашад караше с деветдесет мили в час по асфалтираните отсечки — й не знаеха как щяха да го открият, в Ейлат или в някоя друга точка на юга.

Валенцуела не беше от хората, които се вълнуват. Той приемаше нещата едно по едно.

— Съгласен съм, че сегашното положение е по-различно от договореното — започна той. — Казахме ви, че Рос, Розен, преди не е имал оръжие, но е възможно в момента да има. Както и че може да е наел някого. Но никога не сме предвиждали подобно нещо, някакъв тип, който ще мъкне шибани гранати в колата си или каквото и да е там. Добре, смятате, че трябва да ви се плати и за боя или както искате го наречете. Кажете ми какво предлагате. Нито Хари, нито пък аз ще спорим с вас. Хари иска работата да бъде свършена, аз също.

Рашад, който не откъсваше поглед от пътя и от пустинята, се обади:

— Нещо, което можеш да обмислиш. Този човек има пари. Не живее от въздух, нали? Освен това знаем, че адвокатът му е дошъл, за да му донесе още. Ако докопаме тези пари и си ги поделим… — продължи Рашад. — Е-хе, гледка невиждана, аз лично бих желал един дял, въпреки че не знам за каква сума става въпрос.

— Това е възможност — рече Валенцуела. — Когато хванем Рос, съмнявам се, че ще имаме време да го питаме, къде са парите му. Но Мел е нещо друго. Да, съгласен съм, както казахте, да преговаряме. Работата е, че ако продължим да го следим, ще го пипнем, сигурен съм. Сега вече сме много близо до целта, за да провалим всичко и да трябва да започваме отначало. Ще се споразумеем — за колкото искате и смятате, че е заслужено. Само не искам да спираме, заради някакви си приказки. И още нещо…

Валенцуела погледна в картата си.

— Накъде отиват? Колко далече могат да стигнат? Възможно е да са се насочили към Ейлат и да се опитат да се скрият там — мястото изглежда достатъчно голямо, курортен град, Маями Бийч-а на Израел, а може и да продължат на юг, до южната точка на Синай. А после какво? От другата страна ли ще се върнат? Ако продължават така, ще стигнат до Египет. Така че, по дяволите, не знам точно къде отиваме. Единственото, което мога да ви кажа е, да не се притеснявате за парите. Нали? По дяволите, стигнахме чак дотук! Има ли нещо друго, което предпочитате да правите?