Елмор Ленард - Преследваният

— Не бе, мой човек, ти на нас ни трябваш — каза Рашад, като обви с ръка крехките му рамене, докато вървяха по улица Давид а Мелех 66 66 Мелех на български език означава „цар“. , която минаваше покрай хотела. — Ти си вече в отбора.

В камарото, което се движеше по хълмовете на запад от Ерусалим, Тали каза:

— Липсва ти войната. Така ли е? Липсва ти тръпката, вълнението.

Дейвис гледаше в пътя.

— Не, не ми липсва войната.

— Тогава защо правиш това? Ти не искаш да го защищаваш. Ти искаш да воюваш с тях.

— Според мен той няма избор — рече Дейвис, — ако се замислиш, така е.

— Той може да ги изчака да си тръгнат. Да се скрие някъде, където никога няма да го открият.

— На него му е писнало да се крие — възрази Дейвис. — От три години все се крие. Иска да се прибере в къщи, но не смее да си покаже носа. Писнало му е непрекъснато да се оглежда и сега вижда възможност да сложи край на всичко това.

— Защо му помагаш?

— Защото не знае как да се справи сам.

— И това ли е единствената причина? Не го правиш за себе си, така ли?

— Какво искаш да кажеш, че го правя за пари ли?

— Не, затова те и попитах дали ти липсва войната? Иначе защо ще искаш да убиваш?

— Вие защо воювате? Твоята страна? — попита Дейвис.

— Защото ни атакуват.

— И тук е същото.

— Не е — възпротиви се Тали.

Като следваше лъкатушния път в сутрешната хладина, той се опита да измисли някаква друга тема за разговор и започна да й разправя за един негов приятел, на име Зохар, който живеел близо до блока на пехотинците и ги наблюдавал, докато „всяка сутрин правели гимнастика“ — тичали. Зохар прекарал шест години в Ейлат и когато се преместил на север, напускайки пустинята Синай, казал: „Очите ни са зажаднели за зелено“. Така че купили си къща сред дърветата близо до Херцлия Питуах.

Разказа й как видял за първи път Ерусалим, бил със Зохар и Зохар му показал мястото, където неговият танк — и танкът на негов добър приятел, който сега бил управител на „Херц“ в Ерусалим — се оказали обградени от йорданците през шестдневната война… показал му една арка, нещо като каменен тунел, и го попитал според него може ли оттам да мине танк, защото ако се заклещел… — йорданците в това време стреляли по него с ракети, но те трябвало да опитат и минали на косъм, като изподрали стените. Зохар му показал върху варосаната стена на една къща S-образна следа от куршуми, която оставил със своята узи, докато стрелял от купола на танка. Довел и жена си и трите си деца тук, на излет, няколко пъти. Дейвис допълни, че ако той бил женен и имал деца, по същата логика трябвало да ги заведе в Да Нанг и Дон Тиен. Не можел обаче да си го представи.

— Ти не си ли женен? — попита Тали.

— Почти се бях оженил на два пъти — отвърна Дейвис, — бях нещо като сгоден. Но все ме изпращаха някъде и като се върнех, оказваше се, че не съм вече сгоден.

— Когато бях на осемнайсет се влюбих в един американец, който следваше стоматология — каза Тали. Знаеш ли къде е Атланта? Той живееше там. Отидох му на гости, но — тя сви рамене — след това си писахме известно време и престанахме.

— Мисля, че няма нужда да се притесняваш — каза Дейвис.

— За какво?

— За това, дали ще срещнеш някого и ще се омъжиш.

— Не знам — бих искала пак да съм стюардеса и да пътувам до различни места.

— Може би, докато съм още тук — рече Дейвис, — ще ме разведеш из Израел. Не съм много запознат със страната.

— Може, не знам.

Той се запита, дали тя разбра какво имаше предвид: да пътува с него, да отсяда с него в хотели.

Бяха на улица Яфо в центъра на сутрешното задръстване, когато Тали зърна Мати и каза на Дейвис бързо да спре. Той обаче не успя и измина още около половин пресечка. Когато най-сетне закова до тротоара, Тали изскочи, изтича през улицата между колите и изчезна. Дейвис чакаше, като се оглеждаше наоколо. Минаха около десет минути преди пак да я види, връщаше се с Мати, като нещо му се караше — слабото красиво момиче — бясна беше; наближиха колата и Дейвис се пресегна, за да им отвори вратата.

— Мати и аз трябва да си поприказваме — каза Тали.

— Ами добре, качвайте се.

Тя натика Мати отзад, качи се отпред и седна полуизвърната, като се втренчи в Мати.

— Казва, че ги е закарал до „Кинг Дейвид“ — рече Тали, само че г-н Розен не бил в стаята си. Казва, че е бил с тях вчера, когато си стрелял по тях, отмъкнали го със себе си.

— Колко бяха? Трима ли?

Мати кимна.