Елмор Ленард - Преследваният

— Не сега, освен ако вие не искате — отвърна Дейвис.

— Не, в никакъв случай.

— Твърдите, че адвокатът ви е нервен. Ами какво ще стане, ако онези пак отидат да го посетят? — попита Дейвис? — Рашад и… които и да са другите.

— Ще им разкаже онова, заради което е дошъл чак в Израел да ми го съобщи лично и което накрая ми каза по телефона — отвърна Розен. — Вече но съм президент на шибаната си компания. Ето това имаше да ми каже. Онези от управителния съвет са гласували да ме изхвърлят, хората, които аз вкарах. Оставих ги да купят дялове. Мел казва, че след като са ме издържали три години, гласували да ми платят за последен път двеста хиляди и това е всичко. Не мога да заведа дело, защото не съм там. Двеста хиляди, шибаната компания печели от ипотеки по сто милиона долара годишно…

— Вие с ипотеки ли се занимавате?

— Работя на борсата — поясни Розен. — Осигуряваме си ипотеки, одобрени от правителството, обикновено за евтини сгради около Детройт, после ги продаваме на банки от други щати срещу печалба от процент, процент и четвърт.

— Нищо не разбирам — рече Дейвис. — Никога не съм имал собствена къща.

— Работата е в документите. Наемаш счетоводители и адвокати като Мел, кучия му син. Той ще им каже — на онези, по които ти стреля — че е влязъл във връзка с мен, за да ми съобщи, че съм вече вън от играта, това е всичко. И че няма повече работа с мен.

— Адвокатът ми обясни нещичко как сте свидетелствали срещу някого в съда — рече Дейвис. — Но и това много не го разбрах.

— Ами, тогава работех с един човек на име Хари Манза. Той застрояваше земя, като си уреждаше между 20 и 30 процента съвместно владение; чел ли си американските вестници, виждал ли си рекламите за разни места с имена като например „Епъл Крийк“ 60 60 Епъл Крийк — Заливът на ябълките. . Само че в радиус от десет мили наоколо няма и едно шибано ябълково дърво. Хари беше замесен и в много други неща и съдът от много време се опитваше да го пипне, от години.

— Този човек — попита Дейвис — бил ли е в мафията?

— Не знам, така се говореше. След като си спомняш за Ал Розен, може да си виждал и Хари Манза по телевизията приблизително по същото време; тогава комисията „Кефаувър“ 61 61 „Кефаувър“ — в САЩ специално назначените комисии по даден случай се наименуват по името на прокурора по делото. В книгата името е измислено. разследваше организираната престъпност.

— Мисля, че съм го виждал, но не си спомням името Хари Манза.

— Е, аз знаех нещо за Хари Манза и за още един човек, който работеше за нето, Джийн Валенцуела, един от онези, по които ти стреля.

— Вие видяхте ли го в колата?

— Не, но Мел каза, че човекът, който го е посетил, е бил Вал. Той е тук, за да свърши работата, защото и аз направих нещо срещу него. По онова време, преди три години и половина, съдът искаше да ме съди за дребна данъчна измама, но това беше нещо, което можеше да ме разори, да ме изкара извън играта. Казаха, че ще забравят за обвинението, ако се съглася да сложат подслушвателна апаратура по мен, за да могат да подслушват обедните ми разговори с Хари. Нали знаещ какво е, целият си в жици, с батерия в джоба. Чакаш той да те попита — „Какво е това, което се подава изпод ризата ти?“, а ти казваш: „О, това е новият му слухов апарат“. Обядвахме, а аз не можех дори сиренето си да преглътна. Освен това съдът искаше да кажа онова, което знам за Хари и Вал. Те се заклеха, онези от съда, че ще ги тикнат зад решетките практически завинаги. — Розен повдигна рамене. — Изобщо не се стигна до процес.

— Поели сте голям риск — каза Дейвис.

— Разбира се, че поех голям риск — отвърна Розен, — но си имах основателни причини. Този човек, Хари Манза, искаше да купи дял от компанията ми. Съдружниците ми се съгласиха, защото се бяха посрали от страх. Аз обаче казах, че няма да стане. Преди той да се е намъкнал, аз ще съм се оттеглил. Убеден съм, че беше само въпрос на време да ми види сметката.

— Откъде знаехте?

— Защото видях същото да се случва на друг. Имаше една комнания, от която Хари искаше да купи дял и собственикът й беше убит при експлозия в склада му. Хари играеше голф с него. Казваше ми: „Виж, този човек се опитва да се справя сам, вместо да подели работата. Това може да го убие“. Такива ми ти неща. Но никога нямаше и намек за подобни истории, когато бях с подслушвателната апаратура.

— И за какво го търсеше полицията?

— Съдът ли, обвинението беше за убийство, а присъдата трябваше да бъде първа степен, без майтап, а аз трябваше да съм главният им свидетел. Но, както казах, след като дадох показания пред съда — Хари и Вал знаеха за това — въобще не се стигна до процес. Единственото хубаво нещо в цялата работа беше, че Хари получи удар и сега е практически прикован на легло. Вал, малко по-късно, влезе в затвора за няколко месеца за подкупи, а сега е дошъл в Израел за ловния сезон.