Елмор Ленард - Преследваният

— Джийн Валенцуела, Камал Рашад — измърмори Дейвис. — Колко още има?

— Само още един, за когото знам със сигурност — отвърна Розен. — Когато Вал е посетил Мел, с него е имало още един човек, но не е бил чернокожият.

— Вашият адвокат ми каза, че колата ви била взривена.

— Точно така. Загина един човек от сервиза.

— И казвате, че другият също е бил убит в склада при експлозия?

— Да, може Вал да си е довел някой бомбаджия — рече Розен. — Мел каза, че бил млад.

— Във войната се научават още докато са млади — рече Дейвис.

— Все забравям да те питам — продължи Розен, — успя ли да улучиш някого.

Дейвис поклати отрицателно глава.

— Не съм и искал. Едно нещо ме изненада. Не отговориха на огъня.

— Не са дошли без оръжие — каза Розен, — ако това имаш предвид.

— Сигурно, но предполагам, че когато откриха откъде се стреля, вече беше време да се измитат — отвърна Дейвис. — Сега отново трябва да ви търсят. Мисля, че първо ще отидат при адвоката и ще питат него. А после при Тали — може би Тали трябва да изчезне за известно време. Искам да кажа, че ще притиснат някого, за да разберат навиците ви, къде живеете…

— Продължавай — рече Розен.

— … къде е възможно да отидете. Може да наемат и някой, който да наблюдава летището. Или пък ще платят на някого от TWA 62 62 TWA — Транс Уърлд Еърлайнс. и Ел Ал, за да им съобщи, ако ви види да заминавате. Те нали не знаят, че сте загубили паспорта си?

— Не.

— Но може и да знаят за парите. Адвокатът ви може да им е казал. Така че, възможно е да ги използват като стръв.

— Може би. По дяволите, не знам. — Розен се замисли за миг. — Каза, че имаш някакво предложение.

— Какво ще стане, ако се обадите на този Вал или както там му е името и му кажете да върви по дяволите? — попита Дейвис.

— Това ли ти е предложението?

— Обадете му се, опитайте се да се разберете с него.

— Какво има да се разбирам с него? Може би трябва да го разубедя? Не, това не са някакви чувства, това си е сметка за уреждане. А подобни сметки се уреждат.

— Е, моята идея — каза Дейвис — може и да не ви хареса много, но аз вярвам, че е възможно да помогне.

Розен се колебаеше, като прехвърляше разни варианти в главата си и се опитваше да отгатне идеята.

— Според теб, след като не мога да се разбера с него, бих ли могъл да се опитам да сключа някаква сделка?

— Не.

— Да му платя, за да ме остави на мира.

— Не, мислех си че можете да го убиете — рече Дейвис. — Да обърнете нещата и да го, ликвидирате, преди той да ви с ликвидирал.

Жената от Алънтаун, щата Пенсилвания, която беше около шейсетгодишна, каза:

— Боже мой, евреите не пият ли? Прекосих цялата Бен Йехуда чак до Фришман 63 63 Бен Иехуда, Фришман — големи улици в Тел Авив. и после обратно по булевард Дизенгоф. Ако бях в Ню Йорк, щеше да има поне двеста бара.

Докато седеше в бара на хотел „Пал“, тя разказваше на Мел, че е на екскурзия от фирмата. „Ние сме тук!“, заедно с една седемдесет и тригодишна жена на име Дороти, която не пиела, не пушела, постоянно се оплаквала, кихала и непрекъснато махала е ръка, за да отпъди цигарения дим. Жената от Алънтаун каза на Мел, че има осем внука, че съпругът й работел в стоманодобивните заводи в Бетлем 64 64 Бетлем — град в САЩ, щата Пенсилвания, един от най-големите стоманодобивни центрове в страната. , а на-скоро открила, че баба й е бяла извънбрачно дете — честна дума — и бащата на баба й е бил евреин. Шокирана била да узнае, че има еврейска кръв и дошла тук, за да научи нещо за еврейската вяра, да види ще може ли да възприеме нещо от тази вяра.

Не беше като да си седиш в стаята Барманът, Ицхак все повтаряше „Заповядайте, г-н Банди“, и му наливаше уиски, сервираше му чинии с маслини, с фъстъци и с чипс. На третата си водка с кола, жената от Алънтаун каза, че ако Дороти не престанела да се оплаква от пушенето й в стаята, щяла да й каже да ходи да се шиба. Мел я попита:

— Знаеш ли на кого ми прилича пианистът? На Садат.

Това му хареса, той си представи как Садат прелита всяка вечер от Кайро, за да свири на пиано в Тел Авив. Жената попита:

— Кой е Садат?

Когато се качи горе, Мел влезе в 823-та. Съседната стая беше тъмна. В нея Тали бе заспала на леглото до телефона. Тя се протегна точно в момента, когато той се доближи до леглото. Лицето и голата й ръка се открояваха на светлината, проникваща от стая 823.

— Помислих, че си заспала.

— Бях, за малко.

— Искаш ли да дойда при теб?