Мими Лат - Опасно съдружие

— Какво става? — задавено попита тя.

— Вълнението се усилва и трябва да се направи преоценка на ситуацията — отговори Уолтърс.

— Търсенето не бива да се прекратява! — скочи на крака младата жена.

— Съгласен съм — кимна той. — Но при буря това е почти невъзможно, тъй като става много опасно.

Ребека се втурна към вратата на кабината и изскочи навън. Посрещна я почти непрогледна мъгла. Лицето й побеля, сърцето й попадна в ледените клещи на страха.

— Какво се е случило?

— Преди около пет минути навлязохме в гъста мъгла — отвърна Соловски, която я бе последвала навън и сега се бе облегнала на парапета.

— И?

— Ако мъглата не се разнесе скоро, хеликоптерите ще бъдат принудени да се върнат в базата.

В главата на Ребека нахлу оглушителен рев, тя вдигна ръце и притисна ушите си.

— Това не може да стане, не може!

Другата жена леко докосна ръцете й и промълви:

— Опасно е, госпожо. В такава мъгла лесно може да стане катастрофа.

Към тях се приближи капитанът с посивяло от изтощение лице.

— Госпожо Морланд, от Бреговата охрана току-що ме уведомиха, че прибират хеликоптерите. Те са напълно безполезни в тази мъгла.

— Не! — отчаяно проплака Ребека. — Не го оставяйте там, моля ви! — Ръцете й се вкопчиха в китела на капитана. — Не бива да спират, той ще умре!

— Съжалявам, госпожо. Но никой няма право да рискува живота на пилотите.

Тя се втренчи в лицето му.

— Но корабът може да продължи издирването, нали?

— Страхувам се, че не — поклати глава той, избягвайки да я погледне в очите. — Не можем да рискуваме сигурността на останалите пътници. Катерите на Бреговата охрана ще продължат, а на разсъмване към тях отново ще се присъединят хеликоптерите.

Ребека се извърна към Соловски. Зъбите й тракаха, думите й трудно се разбираха.

— Накарайте тези хора да продължат! Те трябва да продължат!

Детективката погледна капитана и тихо попита:

— Не можем ли да останем още малко в този район?

— Съжалявам, но това е невъзможно.

— Не! — изкрещя Ребека. — Няма да ви позволя! — Нахвърли се върху капитана и заудря с юмруци по гърдите му. От очите й рукнаха сълзи.

Соловски скочи, хвана ръцете й и я повлече обратно към кабината. Стоящите наблизо пътници ги заобиколиха, всеки искаше да каже нещо окуражително на младата жена. Вдигна се невъобразима врява.

В един момент Ребека зърна Брандън Тейлър, изправен между двамата си партньори — Катрин Денисън и Джон Евънс. Хукна към него, в сърцето й проблесна искрица надежда. Брандън беше нещо повече от настойник на Райън, беше му като баща.

— Брандън, хеликоптерите се оттеглят! Моля те, накарай ги да продължат издирването!

Висок и внушителен, с леко прошарени коси на слепоочията, Брандън я гледаше мълчаливо. Лицето му бе прорязано от тревожни бръчки, в очите му се четеше мъка. Изчака я да свърши, после се обърна към служебните лица и им зададе няколко кратки въпроса.

Уморена да слуша едни и същи обяснения, Ребека нетърпеливо сграбчи ръката му.

— Нека наемем свои самолети и хеликоптери!

— Вече опитах — поклати глава той. — Но никой не иска да лети в подобна мъгла. — Прегърна я през раменете и успокоително добави: — Но катерите на Бреговата охрана остават. Опитай се да бъдеш силна, Ребека. Няма да се откажем, обещавам ти. Ще го намерим!

Когато останаха сами, детективите Уолтърс и Соловски уморено се облегнаха на парапета.

— Разговарях и с тримата партньори на Морланд — каза Уолтърс и прелисти бележника си. — Изпълнителният директор Брандън Тейлър каза, че напоследък Морланд е бил раздразнителен и трудно се разговаряло с него.

— А другите кои са?

— Една дама — Катрин Денисън. Според нея тази вечер Морланд здравата си пийнал. Едва се държал на краката си, а очите му били кръвясали.

Соловски си спомни за отговорите на съпругата и неволно се запита дали младата жена не е забелязала състоянието на съпруга си, или го отрича просто от солидарност.

Колегата й прелисти още една страница.

— Третият партньор се казва Джон Евънс. Той също твърди, че Морланд е прекалил с алкохола. Напоследък бил в депресия, като нищо може и да е скочил сам.

— Но съпругата твърди, че Морланд никога не би посегнал на живота си — подхвърли тя.

— От опит знам, че такива решения често са пълна изненада за близките — поклати глава Уолтърс.

— Мислиш, че колегите са го познавали по-добре от съпругата му?

Той сви рамене и почеса наболата си брада.