Мими Лат - Опасно съдружие

Щом се увери, че всичко с децата е наред, тя остави слушалката и отново насочи вниманието си към материала за Морланд.

— Нанси?

Вдигна глава и видя Уолтърс, който й подаваше картонена чашка кафе.

— Благодаря.

Отмести вестника, за да намери място за кафето.

— Какво четеш?

— Статия за Морланд. Пишат, че ако Брандън Тейлър спечели изборите, той със сигурност щял да вземе и Райън Морланд във Вашингтон.

— Е, сега ще се наложи да замине и без него.

Без да обръща внимание на горчивата нотка в забележката на колегата си, Нанси отбеляза:

— При толкова мащабни издирвателни действия би трябвало вече да са го открили.

— Забравяш, че издирването се провеждаше през нощта, а той е бил облечен в черно сако. Жалко, че не е бил с бяло — това би облекчило работата на екипите.

— Все още се надявам, че е доплувал до брега — промълви тя, мислейки си за младата жена на адвоката.

— Едва ли — поклати глава Уолтърс. — Малко хора могат да преплуват километър и половина без спасителна жилетка в тази студена вода. А Морланд е бил с доста концентриран алкохол в стомаха си. Може би си е ударил главата при падането, може би е изгубил ориентация… Личното ми мнение е, че тук става въпрос за самоубийство.

— Значи мислиш, че той просто е скочил, така ли?

— Това е едната вероятност. А другата е да е стигнал до палубата за плуване и оттам да е напуснал яхтата. Тази вероятност ми се струва по-достоверна, тъй като междинната врата е била отворена.

— Ами ако е инцидент? Как ще разсъждаваш при подобна възможност? Човек не пада толкова лесно зад борда, нали?

— Не — призна партньорът й. — Ако говорим за инцидент, трябва да допуснем вероятността, че по неизвестни причини Морланд се е озовал на палубата за плуване, откъдето се е подхлъзнал и е паднал във водата.

Соловски се замисли, после бавно поклати глава.

— Не виждам защо ще излиза на палубата, ако някой нарочно не го е насочил натам.

Телефонът иззвъня.

— Да — вдигна слушалката Уолтърс. — Разбира се, веднага тръгваме. Благодаря, че се обадихте. — Затвори и се обърна към партньорката си: — Имаме улика, да вървим!

Джон Евънс нервно крачеше напред-назад из кабинета си. Беше висок около метър и осемдесет, слаб и жилав. Вечно разрошената му пясъчноруса коса обрамчваше не чак толкова несимпатичното му лице. Хората го намираха за отблъскващ главно поради близко разположените яркосини очи, които му придаваха вид на дребен мошеник.

Къде още се бавеше вуйчо му, питаше се той. Обикновено Брандън Тейлър пристигаше в кантората пръв, понякога дори в шест сутринта. А сега минаваше девет, но от него нямаше и следа.

Хвърли поглед към вестника, разтворен върху бюрото. От първа страница го гледаше снимката на Морланд. Изчезването му вдигна голям шум, покрай него се споменаваше и кантората, при това с добро. Замисли се за събитията от отминалата нощ. Яхтата се бави цяла вечност, преди да се прибере обратно в пристанището. Дали пък вуйчо му не се е успал? Не, това не му бе присъщо.

Огледа се. Все още не беше преглътнал факта, че му дадоха най-скромния кабинет. Спомни си вълнението си преди пет години, когато Брандън най-сетне направи дългоочаквания жест и го взе на работа в престижната си юридическа кантора. Но това вълнение го напусна само два часа по-късно, когато разбра, че освен Катрин (която познаваше) във фирмата има още един партньор, който се ползва с доверието на Брандън. Фактът, че вуйчо му предпочита Райън пред него, го накара да се почувства унизен в очите на останалите служители. За миг го обзе познатото чувство на завист и гняв.

Ненавиждаше миговете, в които Брандън хвалеше Райън, наричайки го финансов и юридически гений, като с това напомняше на всички, че младшият партньор има две висши образования. Много важно! Но вуйчо му открай време се впечатляваше от титли и дипломи. Според Джон беше пълна глупост да назначаваш за свои служители само юристи, които са се дипломирали сред първите десет по успех на випуска, или пък имат публикации в „Юридически преглед“. Тези неща обикновено нямат нищо общо с практическата работа и Джон отлично го знаеше.

Истината беше проста: ако някой желае да практикува право в щата Калифорния, той задължително трябва да е издържал изпита пред адвокатската колегия. Не се ли издържи този изпит, няма практика. А фактът, че самият Джон бе завършил един от второстепенните юридически факултети, при това с доста усилия, нямаше абсолютно никакво значение. Защото той притежаваше членска карта на адвокатската колегия в Калифорния и знаеше, че е добър адвокат, не по-зле подготвен от Райън. А сега, когато русокосият любимец на Брандън изчезна, вуйчото може би най-сетне ще разбере, че племенникът му е отличен юрист.