Мими Лат - Опасно съдружие

— Открихте ли го?

— Още не — поклати глава тя и прекрачи прага.

Раменете на Ребека се отпуснаха, в гласа й се появи гняв и отчаяние.

— Защо всичко става толкова бавно?

— Правим каквото можем, но океанът е голям — тихо отвърна другата жена. — В търсенето са включени катери, самолети и хеликоптери.

— Ами ако е успял да доплува до брега и сега лежи някъде там, напълно изтощен и безпомощен?

— Болниците са уведомени, а пътната полиция проверява крайбрежната ивица, особено местата със скали и пещери. — Окуражително й се усмихна: — В издирването са включени големи сили…

— Може би се е ударил при падането, може би е получил амнезия…

— И това е взето под внимание — увери я Соловски.

— От някой кораб може би са го забелязали — продължаваше младата жена, твърдо решена да намери логично обяснение за изчезването на Райън. — И може би вече са го прибрали…

— Уведомени са всички пристани.

— Очевидно това не е достатъчно! — изгуби търпение тя. Не я интересуваше дали говори грубо или не, просто искаше съпруга си.

— Разбирам какво изпитвате — тихо промълви другата жена.

— Трябва да го открият, трябва! — Гласът й потрепери, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

Соловски кимна, пристъпи към прозореца и надникна навън.

— Госпожо Морланд, сутринта отидох в службата на съпруга ви и говорих с неговите партньори… — Замълча за момент, търсейки най-подходящите думи, после тихо добави: — Открили са бележка, в която той пише, че възнамерява да се самоубие…

— Не! — Ребека застина, парализирана от острата болка, която изпита. — Аз го познавам най-добре, той никога не би се самоубил!

— В бележката пише, че…

— Не ме интересува какво пише, той никога не би сторил подобно нещо! — С усилие успя да прогони паниката си и добави: — Дайте да я видя!

— Прибрана е като улика, ще ви покажа фотокопие — отвърна детективката и извади лист от чантата си.

Ребека му хвърли един поглед и вдигна глава.

— Няма подпис! Откъде сте сигурни, че е писана от съпруга ми?

— Според двама от партньорите му — Джон Евънс и Брандън Тейлър, почеркът прилича на неговия.

— Какво означава „прилича“? Аз самата изобщо не съм убедена, че това е почеркът на Райън! — Вече почти крещеше: — А не ви ли се струва странно, че е оставил предсмъртно писмо в службата, а не у дома си? — Отново погледна написаното. — Настоявам тази бележка да бъде проверена от графолог и експерт по дактилоскопия!

— Вижте какво, госпожо Морланд…

— Изслушайте ме, детектив Соловски! — спря я с повелителен жест тя: — Вие не познавате нито мен, нито съпруга ми. Заедно сме вече три години и много се обичаме, напоследък дори правим опити да имаме дете…

— Съжалявам — прошепна Соловски.

Ребека продължи с блеснали очи и поруменели бузи, твърдо решена да обясни на тази полицайка, че Райън никога не би посегнал на живота си.

— Снощи на яхтата той ме попита дали не съм бременна, макар прекрасно да знаеше, че още е рано… Вие как мислите — дали един мъж, който очаква дете, ще скочи от някаква яхта, за да сложи край на живота си?

— Признавам, че това е малко вероятно, но все пак…

— Елате — прекъсна я. — Ще ви покажа стаята, която сме подготвили за бъдещото си дете.

Хвана я за ръката и я поведе към вратата в дъното на просторния хол. Искаше тази жена да бъде стопроцентово сигурна, че никой не е познавал Райън по-добре от нея.

Застана на прага на уютната стая със златистобели стени и изведнъж й се зави свят. Спомни си всички странности напоследък в поведението на Райън: мълчанието му, отчаянието в очите му. Нима действително е мислел да сложи край на живота си? Възможно ли е тя да е била толкова сляпа? Не! Той никога не би сторил подобно нещо! Всеки момент ще се появи у дома и кошмарът ще свърши!

— Много е приятна — промълви с леко притеснение Соловски, оглеждайки недовършената стая.

— Съпругът ми винаги е твърдял, че самоубийството е присъщо на страхливците. Баща му починал, когато е бил десетгодишен… Един ден се върнал от училище и открил майка си в безсъзнание. Неспособна да се пребори с мъката, тя се нагълтала с хапчета… Успели да я спасят, но постъпката й оставила дълбок отпечатък в съзнанието му. Никога не би постъпил по същия начин спрямо собственото си дете!

Соловски се обърна и се отправи към вратата. Проговори едва когато се озова в хола:

— Трябва да тръгвам… Ще ви се обадя веднага щом научим нещо ново.

Ребека я изпрати до изхода и безсилно се отпусна на близкия стол. Защо никой не разбира, че Райън не би посегнал на живота си? В това тя беше абсолютно убедена. Започна да й се струва, че зад тази история се крие нещо друго. Може би е отвлечен за откуп, може би всеки момент ще се получи съответното съобщение… Имаше и други възможности, но тя не искаше да мисли за тях. Възможности, които противоречаха на твърдото й убеждение, че съпругът й е все още жив…