Мими Лат - Опасно съдружие

— Извинявай — тръсна глава тя.

— Как са децата?

— И двете са болни от грип — въздъхна Соловски. — Тъкмо се оправиха и ги пратих на училище и хоп — повтори ги… — Говореше някак разсеяно, пред очите й все още беше онази ужасна нощ, в която научи, че мъжът й е бил застрелян по време на служба.

— Аз съм голям несретник, защото нямам деца — подхвърли с тъжна усмивка колегата й.

— Не зная какво щях да правя без децата си — тихо промълви тя и отправи поглед към блесналата океанска шир. Дълбоко в себе си пожела на Ребека Морланд да си роди едно детенце, което ще й даде тъй търсената утеха.

Петнадесет минути по-късно вече се беше втренчила в трупа, или по-скоро в това, което бе останало от него. Носеше се върху вълните с лицето надолу, мъж от бялата раса; с руса коса… Неволно ахна, когато хората от медицинския екип го извадиха от водата. Беше подут и напълно обезобразен.

— Акулите са пирували — каза съдебният лекар и тъжно поклати глава.

— Тъй изглежда — обади се един от заместник-шерифите, изправил се до Уолтърс.

Соловски забеляза как лицето на партньора й позеленява.

— Опитайте се да попречите на членовете на семейството му да го видят — подхвърли лекарят.

— Непременно! — стисна устни Уолтърс.

В шест и половина сутринта Ребека вече беше станала и включила телевизора за сутрешните новини. Издирването на мъжа й се проточи цели два дни, но резултат все още нямаше. Господи! Имаше чувството, че ще се побърка от тревога.

В този момент изпитваше омраза към целия свят. Към полицията, която не правеше нищо особено, към Бреговата охрана, прекратила издирването заради мъглата, към капитана на яхтата, който бе заповядал да се насочат обратно към пристанището… Тези типове проявяваха загриженост за тъпите си лодки и хеликоптери, вместо да хвърлят всички усилия в издирването на съпруга й!

Гневът буквално я задушаваше. Новините свършиха, говорителката премина на метеорологичната прогноза. После изведнъж добави:

— Една новина, която пристигна току-що. В залива на Малибу е открит труп на удавник. По непотвърдени сведения това е изчезналият преди два дни адвокат Райън Морланд.

Ребека нададе пронизителен писък, хвана се за гърдите и се строполи на пода. Изминаха няколко дълги секунди преди да си даде сметка, че нечовешките звуци идват от нейната уста.

В стаята се втурна майка й.

— Какво стана?

Задушена от ридания, тя само махна с ръка към екрана.

— Райън… Той е… Той е…

— Бедното ми дете! — проплака майката и я притисна към себе си.

Върху бюрото на Пол Уърлингтън светна сигналният бутон. Той вдигна слушалката, разбра от секретарката кой го търси и бързо превключи на външна линия.

— Какво става?

— Току-що откриха трупа на Райън Морланд — прозвуча дрезгав мъжки глас насреща.

— Къде? — предпазливо попита той.

— В залива на Малибу.

— И?

— Според моя човек тялото е силно обезобразено. Доста трудно ще им бъде да установят дали Морланд е паднал от яхтата ви, или сам е скочил…

— Много добре.

Уърлингтън въздъхна с облекчение.

— Бих казал, че с прощалното писмо няма да е трудно да се докаже самоубийство…

— Отлично. Искам да продължаваш да ме осведомяваш за хода на събитията.

— Разбира се.

Уърлингтън остави слушалката, облегна се назад и огледа луксозния си кабинет, разположен на последния етаж на най-хубавата сграда в Нюпорт Бийч. Обзаведен в стил арт деко благодарение на оригиналните дървени панели и кристални огледала, които той лично бе купил от някакъв фалирал театър, този кабинет не слизаше от страниците на специализираните списания из цялата страна. А панорамната гледка му даваше възможност да вижда всички сгради, които притежаваше в този град. Непрекъснато растящата му строителна империя се простираше от Сан Диего до Сан Франциско, а скоро в нейните граници щяха да се влеят и нови терени, главно в Орегон и Вашингтон…

Рязко се наведе напред и натисна бутона за връзка със секретарката.

— Да ми докарат елдорадото!

Ставаше въпрос за колата, която обикновено караше лично, без шофьор.

— Веднага, сър.

Паркира пред хотел „Четири сезона“ в Нюпорт, остави колата в ръцете на пиколото и се отправи към специалния асансьор, който водеше директно до мансардния апартамент под покрива. Само допреди два дни беше убеден, че няма шансове срещу Брандън Тейлър в предстоящите избори. По тази причина бе променил тактиката си и бе организирал прием за набиране на средства за кампанията на Тейлър, предпочитайки да го превърне в свой приятел, а не в могъщ съперник. Но събитията се развиха по друг начин, в съвсем неочаквана посока…