Мими Лат - Опасно съдружие

С усилие прогони ужаса от душата си и слезе от колата. Трябваше й известно време, докато отключи вратата на дома си. Най-сетне успя, влезе в антрето и протегна ръка към електрическия ключ.

— О, господи!

В къщата цареше невъобразим хаос. Всичко беше обърнато наопаки. Осъзнала, че крадците може би все още са тук, Ребека усети как нервите й се опъват до скъсване. „Бягай!“ — изпищя някакъв пронизителен глас, но тялото й отказа да се помръдне.

Потисна писъка си, обърна се и хукна към къщата на съседите. Минаваше десет вечерта, но тя без колебание натисна бутона на звънеца.

— Кой е? — прозвуча разтревожен глас зад вратата, а окото на господин Олсън покри светлата дупчица на шпионката.

— Ребека Морланд, съседката ви — извика. — Моля ви, отворете!

— Госпожо Морланд? — Вратата се отвори и в процепа се появи разтревоженото лице на Олсън. — Какво се е случило?

— Нахлули са в къщата ми! — сграбчи ръката му тя. — Моля ви, позвънете в полицията! Да дойдат веднага, защото крадците може би все още са вътре!

Два часа по-късно полицаите приключиха огледа и се приготвиха да си тръгват. Ребека вдигна глава и с облекчение видя колата на Соловски и Уолтърс да спира пред входната врата. Нервите й все още бяха опънати, но се беше успокоила дотолкова, че да може да разсъждава.

— Благодаря, че дойдохте.

Заведе детективите в кухнята и ги представи на униформените полицаи от участъка Ван Найс.

Уолтърс хвърли поглед наоколо и поклати глава.

— Хубава бъркотия…

— Проникване с взлом, което явно има връзка със смъртта на мъжа ми — обясни Ребека. — По тази причина реших да ви повикам, а тези господа ще потвърдят всичко, което открих.

— Какво е положението? — попита детективът, обръщайки се към по-възрастния от двамата униформени полицаи — едър здравеняк с червеникава коса.

— Без съмнение взлом — отвърна онзи и опипа дръжката на палката си. — Върху задната врата има следи от насилствено проникване. Снехме отпечатъци, но не очаквам бог знае какво. Онези, които са били тук, са се погрижили да не оставят следи.

Колегата му — висок латиноамериканец, само кимна с глава.

— Това означава, че са били професионалисти — каза Ребека, местейки поглед от Соловски към Уолтърс и обратно. — Търсели са нещо съвсем конкретно, маскирайки се като обикновени крадци.

Уолтърс започна да крачи напред-назад, подрънквайки с ключовете в ръцете си.

— Какво липсва? — попита.

— Два фотоапарата, видеокасетофон, портативен телевизор и няколко бижута — отвърна латиноамериканецът. — Това е сигурно, поне засега…

— Лесно продаваеми вещи — сви рамене детективът. — Което ми говори, че става въпрос за обикновен обир.

— Все още не съм сигурна, че не липсва и нещо друго — възрази младата жена, докато механично събираше парчетата от някаква счупена ваза. — Трябва да прегледам всичко, едно по едно.

— А какво ви кара да мислите, че крадците са дошли с точно определена цел? — внимателно я изгледа Соловски.

— Чекмеджетата са преровени, личните ни документи са разхвърляни из цялата къща. Всеки един от тях е внимателно прегледан.

— Имате ли представа какво са търсили?

— Не съм сигурна — въздъхна тя, после колебливо добави: — Вижте, възнамерявах да ви се обадя… Но не успях, тъй като бях заета с погребението, роднините и всичко останало. — Замълча за момент, усетила погледите на всички присъстващи върху себе си, после събра кураж и продължи: — Дълго мислих и стигнах до единственото възможно заключение: онова, което стана на яхтата, не е самоубийство или нещастен случай. Някой е искал смъртта на мъжа ми!

Краткото мълчание след това изявление беше нарушено от Уолтърс:

— Всички знаем, че сте разстроена, госпожо Морланд. Но нищо тук не потвърждава вашите подозрения.

Ребека пристъпи към прозореца и надникна навън. Полицейските коли пред къщата бяха предизвикали любопитството на съседите и някои от тях се навъртаха наоколо. „Животът ми изведнъж се превърна в сапунена опера, която всички гледат след вечеря“ — помисли си с горчивина тя. После се извърна към детективите.

— Не е задължително да има доказателства. Някой обаче все пак би могъл да го подтикне към смъртта, като например му помогне да „скочи“ във водата, нали?

— Възможно е — кимна Соловски. — Но дори и в такива случаи съществуват косвени улики.

— Имате ли идея за мотивите на евентуалния извършител на подобен акт? — намеси се Уолтърс и черните му очи предизвикателно проблеснаха: — Дори само за един?